Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 42

Вместо отговор дочу характерната мелодийка на стартирал „Уиндоус“.

— Мамка му, има парола! — недоволно изръмжа Ема. — Като гледам с какво се е обзавел тоя тип, вероятно ще се окаже, че е кодирал и програмите. В такъв случай ще ми трябва професионалист, за да надникна в проклетата му машина! — Сега вече тя погледна часовника си и добави: — Става късно…

— Не думай! — процеди Демарко. Тази жена наистина може да те подлуди, когато си поиска!

— Вземи Луси и излез да пазиш отвън — заповяда с равен глас партньорката му. — Тук виждам инструкция за лаптоп, но не и самия лаптоп. Налага се да го потърся. Извикай ме, ако Нортън се появи.

Луси е тъпо име, особено пък за немска овчарка, помисли си Демарко. Псетата от тази порода трябва да се казват Куршум, Зъб или Убиец, а от муцуните им да текат лиги. А след като прекара деня с тая Луси, той получи възможност да се убеди, че тя всъщност е едно голямо и приятелски настроено домашно куче с чувствителен нос. Срам за породата — факт, който се потвърждаваше и от името й.

Избра си място в близост до входа на блока, откъдето можеше да наблюдава улицата и в двете посоки. Десет минути по-късно колата на Нортън се насочи към входа на един от гаражите в съседство. Демарко набра мобилния на Ема.

— Задръж го пет минути — отсече партньорката му и без да чака отговор, прекъсна връзката.

Мамка му! Сега бързо трябваше да измисли причина за присъствието си тук! Може би да обяви, че изкарва допълнително по някой долар, като разхожда чуждите кучета.

Нортън се появи от гаража с раница в ръка.

Демарко решително се насочи към него.

— Трябва да поговорим, мистър Нортън.

Човекът се обърка за миг, след това го позна и отсече:

— Няма да говоря с вас!

— Само за минутка.

— Няма да стане. Ако имате някакви въпроси, обърнете се към Кармоди.

Нортън понечи да го заобиколи, но Луси внезапно излая страховито и той се закова на място.

— Ако това нещо ме ухапе, ще ви дам под съд!

Демарко погледна надолу. Сега Луси наистина приличаше на немска овчарка. Оголила зъби и опънала каишката, тя грозно ръмжеше, заковала очи в раницата на Нортън. Той направи още един опит да заобиколи Демарко, но Луси отново излая и той страхливо отскочи назад.

— Махнете този звяр, за бога! — извика Нортън. — Чувате ли какво ви казвам? Махнете го!

— Какво носите в раницата, мистър Нортън? — попита Демарко.

— Не е ваша работа! Махнете тази гад!

— Купих това куче от един приятел, който работи в Агенцията за борба с наркотиците, Нортън. Обучено е да надушва дрога.

— Дрога ли? — втренчи се в него Нортън. — Нямам никаква дрога!

— Покажете какво носите. Ако откажете, ще позвъня в полицията и няма да мръднете оттук, докато не пристигнат!

— Нищо няма да ви покажа! И пак повтарям, ако този звяр ме ухапе, ще ви дам под съд!

— Ще се наложи да се явявате в съда с бинтован задник — отвърна Демарко. С крайчеца на окото си видя, че вратата зад гърба на Нортън се отваря и Ема излиза на улицата. Тя му махна да я последва и тръгна към мястото, на което бяха оставили колата.

— Добре, дявол да ви вземе — неочаквано отстъпи Нортън, дръпна ципа на раницата и я тикна под носа му.