Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 43

Вътре имаше две торбички — едната с пръст за саксии, а другата с тор. Демарко се сети, че на малкия балкон горе беше видял някакви растения с червени цветове, вероятно мушката.

— Сега доволен ли сте? — изръмжа Нортън.

— Напълно — кимна Демарко, обърна се и започна да се отдалечава, влачейки Луси след себе си. Тъпо куче. Изобщо не прави разлика между птичи лайна и бомба.

— Торовете също могат да бъдат експлозиви — отбеляза Ема. — Не помниш ли с какво беше взривена федералната сграда в Оклахома?

— Помня — каза Демарко. — Но онзи Маквей използва цял камион, а не половинкилограмова торбичка.

Ема изобщо не го чу, защото вече говореше с Луси.

— Добро момиче! Много добро момиче, браво на теб! — Дясната й ръка потупа масивния гръден кош на кучето. Разнесе се звук като от тъпан, но на Луси очевидно й стана приятно. Шантаво куче, помисли си Демарко.

— А сега какво? — попита на глас той. Току-що бях излезли на магистрала 3 и се движеха на юг. Луси отново зае мястото си на задната седалка и доволно промуши глава през наполовина смъкнатото стъкло. На практика тя беше собственост на транспортната полиция, която охраняваше летището „Сиатъл-Такома“. Приятелите на Ема във ВРУ бяха уредили да я вземе назаем, но сега трябваше да я върнат на дресьора.

— Трябва да проникна в офиса на Кармоди — промърмори Ема.

— Трудна работа — поклати глава Демарко. — Намира се в центъра на Бремертън, наоколо е пълно с народ.

— Аха — разсеяно кимна партньорката му, очевидно обмисляйки предстоящата операция.

— Със сигурност ще свършим в ареста — предупреди я Демарко.

— Няма начин, поне що се отнася до теб — отвърна Ема. — Заминаваш за Вашингтон.

17

В душата му започна да се трупа гняв срещу Военноморския флот на Съединените щати. Вече втори час се опитваше да открие кой е възложил на Кармоди поръчката за реорганизация на учебната програма в корабостроителницата, но резултатът беше пълна нула. Ако притежаваше самолетоносач, положително би изпратил цялото му въоръжение срещу щаба на флота.

От Кармоди бе научил, че поръчката била възложена от човек, който работи в Главното командване на военноморските системи. Офисите на тази служба се намираха на територията на Вашингтонската военноморска ремонтна база в югоизточната част на града. Преди години там наистина бяха ремонтирали бойни кораби, но базата отдавна беше закрита. Днес на нейно място имаше голям административен комплекс, в който се помещаваха различните служби на Военноморския флот и многобройните им подразделения.

След като изгуби половин час на пропуска, където охраната му поиска всички възможни документи, Демарко осъзна, че се намира в гигантска бюрократична структура със стотици чиновници, която се занимава с всичко, имащо отношение към флота: въоръжение, строителство и ремонт на кораби, личен състав, логистика и т.‍н.‍ Броят на зъбците в това бюрократично колело беше безкраен, а чиновниците в отделните служби нямаха ни най-малка представа за онова, което става извън работните им кабинети.