Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 44

Демарко беше принуден да обикаля служба след служба и сграда след сграда, разпитвайки за отдела, който се занимава с квалификацията на персонала във военните корабостроителници. Когато за петдесети път любезно зададе въпроса си на едно яко създание с неопределен пол, къса коса и едва очертани мустачки (което според него все пак беше жена): дали някой знае нещо за реорганизацията на учебната програма в корабостроителницата на Бремертън, тя (или той) небрежно кимна.

— О, да. Потърсете Гари, по коридора в дъното.

Гари се оказа кльощав хлапак с лек тик на изнервеното лице. Изглеждаше най-много на двайсет и седеше зад огромно бюро, отрупано с книжа. Капацитетът на телената кошница за входящи документи изглеждаше изчерпан преди седмици, което навярно обясняваше и нервния тик. Младокът беше толкова затрупан с работа, че при следващата появила се папка със сигурност щеше да припадне.

— За тази поръчка отговаряше Бил Бери — отвърна на въпроса му той. — Той се занимаваше с учебните програми.

— Ще мога ли да поговоря с него? — любезно попита Демарко, но в този момент звънна телефонът и хлапето грабна слушалката.

— Да, сър, разбира се, сър. Идвам веднага. — Прекъсна линията и възкликна: — Господи Исусе! Това беше адмиралът! Иска да ме види!

Каза го така, сякаш адмиралът седеше вдясно от Господ Бог, а може би Му беше и началник.

— Просто ми кажете къде да открия този Бери — забързано рече Демарко.

Но Гари не го чу. Издърпал едно от чекмеджетата на бюрото, той нервно започна да рови в него.

— Задръжте за момент — обърна се към Демарко той и се зае да прехвърля разни папки с твърди корици. — Къде се дяна, по дяволите?! — Миг по-късно: — Аха, ето те! — Каза го така, сякаш говори на кученцето си, което се е скрило под леглото. В ръцете му се появи папка с изподраскани корици. В горния й край Демарко забеляза жълт стикер, върху който с червен флумастер беше написано „Глупости“.

— Бил Бери! — настоятелно повтори той. — Моля ви, кажете къде мога да го намеря!

Гари отлепи стикера, пъхна съдържанието на папката в нова корица и приглади с ръка зализаното си перчемче.

— Бил Бери почина — отвърна той.

Бил Бери беше загинал при автомобилна катастрофа един ден след убийството на Дейв Уитфийлд. Колата му не успяла да вземе някакъв завой и паднала в дълбока урва в района на Спаут Рън, близо до Арлингтън, Вирджиния. Нивото на алкохол в кръвта му било 2,5 промила.

— Сигурен ли сте, че е било злополука, шерифе?

Шерифът на окръг Арлингтън се съгласи да говори за смъртта на Бил Бери след доста усилия от страна на Демарко. Първоначално категорично отказа да му даде каквато и да било информация, защото Демарко не беше нито адвокат на Бери, нито представител на неговата застрахователна компания. Наложи се да звънне на председателя и да му се оплаче.

— Мамка му! — изръмжа в слушалката Махоуни. — Как му е името на шибания шериф?

Половин час по-късно шерифът любезно го покани в кабинета си.

— Защо ме попитахте дали съм сигурен, че е злополука? — поинтересува се той. — Тоя тип е бил пиян като мотика и е изпуснал управлението. Какво друго може да бъде, по дяволите?