Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 30

— Предполагам, че Мълърин и Нортън също имат достъп до секретните дискове — каза Ема.

— Така е — потвърди Шипли.

— Лични компютри ли използват?

— Внасянето на персонални компютри в района е строго забранено. Според условията на договора те получават работно място тук, в центъра за обучение, и имат право да използват нашите компютри и телефони. Вече видяхте офиса им. Имат нужда от компютър, тъй като голяма част от материалите на програмата за обучение са качени на дискове или се намират в обезопасената вътрешна мрежа.

— Ясно — кимна Ема.

— Мълърин и Нортън са пълни некадърници — добави Шипли и поклати глава. — Лично аз не бих ги наела дори да ми бършат черната дъска. Изобщо не мога да разбера защо някой им плаща да ревизират моята програма за обучение!

— Според Дейв Уитфийлд работата им тук била направо странна — намеси се Демарко, умишлено пропускайки да използва определението „мошеническа“.

— Знам това — кимна Шипли. — Преди известно време дойде да ми се оплаче. — Поколеба се за миг, после добави: — Вижте, по мое мнение ревизията на Кармоди е чисто губене на време, а вече ви казах какво мисля за Мълърин и Нортън. Но за разлика от Дейв аз не виждам нищо незаконно в тяхната работа. Той беше разстроен от факта, че получават повече от него, но… такъв си беше Дейв.

— Какво ще кажете за Кармоди? — попита Ема. — Често ли се появява тук?

— Не, само понякога. Предполагам, за да провери работата на подчинените си. По-голямата част от времето си прекарва на подводниците.

— И какво прави там?

— Теоретичната част от нашия курс провеждаме тук, а практическата — на борда на съответния клас съдове. Предполага се, че Кармоди наблюдава именно практическото обучение, но част от курсистите твърдят, че прекарва времето си в празни приказки с матросите.

— Но често е на борда на някоя подводница, и то сам — отбеляза Ема.

— Да — потвърди Шипли. — И какво от това?

13

Ема го заведе в едно кафене на крайбрежната улица, в което предлагаха петдесет вида билков чай. Доказателство за това беше силната миризма на поле и цветя, с която беше наситен салонът. Усмихнатата собственичка носеше очилца с телени рамки а ла Джон Ленън, а правата й, леко посивяла коса стигаше чак до кръста. Беше облечена в някаква безформена като брашнен чувал бабешка рокля, дълга чак до върховете на сандалите й. Бях чувал, че хипитата са изчезнали, но май не е така, помисли си Демарко.

Ема си поръча някакъв екзотичен чай с женшен, а Демарко благоразумно поиска кафе, после кока-кола и накрая обикновен „Липтън“. Но бабата, която се оказа не само хипи, но и маниачка на тема здравословен живот, неизменно отговаряше, че не предлага подобни напитки. Той се видя принуден да поиска чаша вода, в която маниачката великодушно пусна парченце лимон.

Седнаха до прозореца, от който се виждаше пътническият терминал, и загледаха как огромните фериботи от Сиатъл изсипват тълпи от хора на бремертънския кей.

— Май Уитфийлд ще се окаже прав за онези двамата, Мълърин и Нортън — обади се Ева.

— Че са вършели нещо нередно?