Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 31

— Не, по-скоро за нещо друго.

— Какви ги говориш?

— Нека погледнем от друг ъгъл на разказаното от Дейв Уитфийлд — предложи Ема. — Според него Мълърин и Нортън били все в заеми, след което изведнъж се пенсионират преждевременно и започват да харчат като луди. Да съпоставим това с мястото, на което са работили: учебен център, който използва купища секретни материали. Уитфийлд ти звъни, за да ти съобщи някаква информация за тях, и много скоро бива убит, което означава, че той може би е чул или видял да вършат нещо нередно…

— Шпионаж? — вдигна вежди Демарко. — Това ли искаш да ми кажеш?

Ема бавно кимна.

Демарко никога не беше виждал жив шпионин или поне така си мислеше. Задачите му се въртяха около разследване на двулични политици или алчни бюрократи, а най-често действаше като посредник на Махоуни в нелицеприятни ситуации, в които председателят предпочиташе да не се забърква лично.

— Може и да си права — въздъхна той. — Но нали видя как се охранява мястото?

Корабостроителницата беше оградена с висока ограда от бодлива тел, в залива пред нея патрулираха катери с тежки картечници, които очевидно имаха задачата да предотвратят приближаването до сухите докове и закотвените на пристана бойни кораби на всякакви плавателни съдове — най-вече такива с експлозиви на борда. Въоръжени войници охраняваха входовете и изходите, патрули обхождаха вътрешността, а най-важните точки се охраняваха от камери. Всичко това беше само видимата част от охраната, но вероятно имаше и друга.

На стриктен контрол се подлагаха всички, които имаха достъп до периметъра. Служителите в корабостроителницата и екипажите на корабите с атомна тяга се подлагаха на периодичен тест по отношение на сигурността и бяха снабдени със специални карти със снимка, на обратната страна на които имаше магнитна лента — като на гърба на кредитните карти. За да бъдат пропуснати, работниците трябваше да покажат картата си на охраната и да я прекарат през четящото устройство. По всяко време се извършват периодични проверки на чанти, кутии за храна и коли, бе пояснил шефът на сигурността Милър, а когато се повиши заплахата на регионално или национално ниво, се проверяват всички — от съпругата на директора до чистачката в кафето.

— Нека ти обясня какво представляват системите за сигурност — вдигна глава Ема. — Повечето от тях, включително и тази в корабостроителницата, са организирани така, че да държат лошите извън периметъра. Но когато даден работник или служител издържи проверките и получи своята карта, той вече е вътре. А след като е вътре, значи е получил доверие и има достъп до класифицирана информация. И още по-важно — знае как е защитена тази информация. — Отпи глътка чай и мрачно добави: — Но може и да не става въпрос само за шпионаж.

— А за какво още?

— За саботаж. В момента на сухите докове се ремонтират четири атомни подводници. Саботажът дори на една от тях би имал много сериозни последици. Не само като стойност на евентуалните щети, но и като отражение върху оперативните планове на флота, в случай че един от съдовете се окаже извън строя за продължително време, а работата по останалите се забави.