Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 28

В четири от сухите докове се извършваше основен ремонт на подводници, а в петия се намираха още две, които бяха в процес на разглобяване. Шестият и най-големият от всички беше празен. В долната му част имаше скеле от дебели стоманени греди, подготвено да приеме поредния съд — огромен самолетоносач клас „Нимиц“.

Милър им позволи да разгледат дока, в който тъмнееше внушителното туловище на една подводница „Трайдънт“. Дължината на този съд беше около 170 метра, почти колкото две футболни игрища, а на борда му имаше оръжия за масово унищожение, надхвърлящи арсенала на много държави по света. Иначе казано, „Трайдънт“ беше една лъскава и зловеща машина за убиване. Демарко си я представи застинала под повърхността, тиха и напълно незабележима, а ракетните й силози бавно се отварят. След което светът се превръща в огнен ад. Но на глас каза само „Това нещо изглежда наистина огромно“, предизвиквайки учудения поглед на Ема, която явно го помисли за най-големия идиот на света.

Милър предложи да ги представи на началника на Дейв Уитфийлд, който отговаряше за цялостното обучение на ядрените инженери в базата. Оказа се, че шефът е привлекателна тъмнокоса жена на около четирийсет и една-две на име Джейн Шипли, която беше дори по-висока от Ема. Тя ги разведе из владенията си — няколко класни стаи, кабинети за практическа подготовка и голяма, разделена на остъклени клетки зала, в която инструктори и курсанти работеха на своите компютри.

Шипли спря пред клетката, в която работеха Нортън и Мълърин. Тя се намираше в предната част на залата и по нищо не се отличаваше от останалите: две бюра, два стола, два телефона, два компютъра и една кантонерка за документи. Демарко усети желанието на Ема да издърпа чекмеджетата, а също и усилието й да се въздържи.

В дъното на залата имаше огромно хранилище, наподобяващо банков трезор. През отворената му врата се виждаха полици с папки за чертежи и дебели книги, които приличаха на библии или телефонни указатели. Зад малкото бюро до входа седеше жена, която очевидно изпълняваше двойната роля на библиотекар и пазител.

— Какво съхранявате там? — попита Демарко.

— Чертежи на корабни системи и компоненти. Дебелите книги, които виждате, са наръчници за управление на атомните реактори и парните турбини.

В главата му изплуваха думите на Дейв Уитфийлд: наръчниците на атомните реактори ви дават подробна информация за тяхната работа.

Ема огледа хранилището, после бавно се обърна и обхвана с поглед просторната зала.

— В този обект се работи с класифицирана информация, нали?

— Естествено — кимна Шипли. — Нашите инженери се обучават за работа на три различни типа плавателни съдове: самолетоносачи клас „Нимиц“, тактически подводници „Трайдънт“ и щурмови подводници клас „Лос Анджелис“. Разбирате, че не можем да се местим из цялата корабостроителница, за да провеждаме съответните курсове.