Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 146

— Престани с глупостите, Дени! — хладно го изгледа Демарко. — За последен път те питам чия въдица си налапал!

Кокран дълго мълча. После решителността бавно напусна упоритото му ирландско лице.

— Ела да похапнем — дрезгаво рече той.

* * *

Бърбънът изчезна на една глътка в гърлото му, чашата тропна върху масата.

— Дай още едно, Томи! — заповяда на бармана той.

— Веднага, Дени.

— Става въпрос за дъщеря ми — въздъхна Кокран и отпи от бирата си. — Преди два месеца блъснала колата на някаква бабичка и избягала…

— Ранена ли е бабичката?

— Леко. Две порезни рани от счупеното стъкло. Сигурен съм, че срещу няколко долара отдавна щеше да е забравила случая. Да, ама на две пресечки от мястото на инцидента някакво ченге спряло дъщеря ми. Свидетел на катастрофата записал номера й и позвънил на 911.

— И свидетел значи — промърмори Демарко.

— Аха. Някакви си петнайсет минути след като ченгето спряло Мери-Ан, а тя още била на задната седалка на патрулката, на мен ми звънна Морган.

Хадли Морган беше лидер на малцинството в щатския сенат.

— Директно ми каза, че ако не им играя по свирката, ченгетата ще й предявят обвинение. Бягство от местопроизшествие, съпротива при арест, употреба на алкохол, с две думи, целият наръчник…

— Била е пияна, така ли?

— О, да. Когато дъщеря ми реши да сгафи, очаквай пълна програма!

— Господи! Но защо не прати Морган по дяволите, Дени? Щяхме да й вземем адвокат, тя щеше да обещае да се подложи на някоя и друга терапия и нещата щяха да се оправят! Има две деца, нали? Това означава, че нямаше да получи ефективна присъда, особено ако бабата не е ранена сериозно.

— Тук не става въпрос за дъщеря ми, а за децата й, моите внучета — отвърна с въздишка Кокран. — Мери-Ан се разведе, а задникът, който й се водеше съпруг, само чака повод да й отнеме децата. Не че ги иска, а просто за да й направи мръсно. На всичкото отгоре живее на майната си, чак в Калифорния. На Мери-Ан не й е за пръв път да я хващат къркана зад волана. Не ме разбирай погрешно, Демарко. Тя е добра майка и се скъсва от работа за никакви пари. Цялото си свободно време отдава на момчетата. Но и тя е човек, Демарко. От време на време има нужда да изпусне парата и излиза с приятелки. Работата е там, че няма късмет. Никога не съм виждал по-голям карък от нея!

Барманът донесе втория бърбън на Кокран.

— След минута ще са готови и яйцата ти, Дени — каза той.

— Зарежи яйцата, Томи, ами ми донеси още една бира.

— Значи такава била работата — заключи Демарко. — Страхуваш се, че ако дъщеря ти отиде на съд, ще й вземат децата.

— Точно така. Морган ме предупреди, че лично ще се погрижи. И без съмнение ще го направи.

— А как, по дяволите, ще я изправят на съд след толкова време?

— Много лесно. Свидетелят ще каже, че съвестта не му дава мира и е решил публично да каже какво е видял. Разбира се, ще пропусне да спомене, че още преди два месеца му е било платено да си трае. А барманът, дето й е наливал онази вечер, ще каже: „О, да, спомням си я много добре, защото адски прилича на сестра ми. Изпи шест дайкирита и когато си тръгна, едва ходеше…“ Ченгето ще свидетелства, че я е гонило шест пресечки с включена сирена заради превишена скорост, за която й е направил акт — интересно как той е потънал в системата за цели месеци, — но в онзи момент не е знаел, че жената зад волана е предизвикала катастрофа. А за десерт ще извадят досието й…