Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 148

— Охраната на къщата ми далеч не е съвършена. Няма такава охрана. Направих по-труден достъпа и това е всичко. В момента се придържам към точна програма: ходя на пазар в определен ден от седмицата, посещавам клуба си през ден, винаги в десет сутринта, на фризьор съм всеки четвъртък. На всичкото отгоре всеки ден бягам за здраве. Изхождам от предположението, че това е най-удобният момент да бъда нападната.

— Защо?

— В клуба или във фризьорския салон не съм изложена на непосредствена опасност главно защото там винаги има и други хора. Тук съм сама, но трябва да се вземе под внимание присъствието на съседите и, разбира се, на кучетата. Но когато бягам, изминавам около три километра по сравнително оживени улици, а на връщане минавам напряко по една пътечка през гората, която е известна на малцина. Именно там е най-удобното място за нападение.

— Въоръжена ли тичаш?

Вместо отговор Ема повдигна блузката си. От ластика на шортите й стърчеше дулото на грозен автоматичен пистолет с късо дуло.

— Ами ако те гръмне с пушка както си седиш тук, на верандата? От двеста метра като нищо ще уцели.

Задавайки въпроса, той механично се огледа. Очите му нервно опипаха околността, търсейки удобно място за засада на снайперист.

— В такъв случай съм труп — въздъхна Ема. — Но аз не мисля, че тя ще постъпи по този начин, защото…

— Не мислиш?!

— Тя иска да се срещнем лице в лице, Джо. Иска да види страха в очите ми, за последен път да ми каже колко много ме мрази. Ето защо съм на мнение, че ще направи нов опит да ме отвлече.

— Тоест надяваш се…

Ема само сви рамене.

— Как го приема Кристин?

— Зле. В момента живее във Фолс Чърч при някаква приятелка. Не смея да се срещна с нея, защото Ли Мей може да ме проследи и да я използва като заложник. — На лицето й изплува тъжна усмивка. — Предполагам, че ако една връзка не може да издържи на продължителна раздяла, тя изобщо не може да се нарече връзка.

Демарко едва ли можеше да се приеме като най-подходящия съветник по въпросите на интимните връзки.

— Смит покрива ли къщата, докато тичаш? — попита той.

— Не. Няма достатъчно хора.

— Глупости, Ема! Във Ванкувър те търсеха поне трийсет души!

— Ванкувър беше друго. Там той беше длъжен да постъпи така, защото се опасяваше от провал на текущи операции. Във Ванкувър ставаше въпрос за националната сигурност, докато моята смърт няма нищо общо с нея.

— Ами ФБР? Ли Мей ликвидира техен агент и ги направи за посмешище. И нали именно ФБР отговаря за залавянето й. Те не те ли охраняват?

— Не — поклати глава Ема и започна да обяснява. Според нея ФБР в лицето на старши агент Глен Харис не вярвало, че Ли Мей все още се намира на територията на САЩ. Харис бил убеден, че след провала на операцията в корабостроителницата и бягството на Ема Ли Мей е напуснала страната с помощта на китайското разузнаване. Убеждението му се опирало на предположението, че тази жена все още разполага с документацията на Уошбърн и секретните сведения, доставени от Кармоди. А китайците са й помогнали да се измъкне, защото искат да сложат ръка на тези сведения.