Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 147
Майк Лосън
— Но как всичко това е стигнало толкова бързо до Морган? — попита Демарко.
— Нали ти казах, че Мери-Ан е голям карък? — горчиво се изсмя Кокран. — Ченгето, което я арестувало, се оказа зет на Морган!
62
Демарко хвърли нервен поглед към доберманите, които седяха абсолютно неподвижно на задните си части и го гледаха с безжизнени очи. Приличаха на две статуи от кафяв мрамор.
— Престани да се притесняваш от кучетата, Джо — каза Ема. — Нищо няма да ти направят.
— Защо тогава ме зяпат така?
— Всички кучета го правят. Просто не им обръщай внимание.
Седяха на терасата и пиеха кафе. Срещаха се за пръв път след завръщането на Ема от Ванкувър, станало преди седмица. Тя изглеждаше напълно възстановена — напълняла, с избистрен поглед и завърнала се гъвкавост в гладките мускули.
Демарко отбеляза, че английският двор на къщата е леко занемарен в сравнение с последното му посещение. Цветята все още цъфтяха, но изглеждаха някак повехнали и уморени, като абитуриентки след края на бала. Самата къща също беше претърпяла промени: над прозорците се виждаха охранителни камери, а вратите бяха оборудвани с алармени датчици. И кучетата, разбира се. Ема ги беше взела назаем от някакъв свой познат, който бил луд на тема жива охрана.
— Къде е тя според теб? — попита Демарко.
Дясната ръка на Ема описа широк полукръг над тавата й.
— Някъде там. Изчаква. Дебне.
Капанът във Ванкувър не беше дал резултат. Очевидно Ли Мей беше твърде умна, за да попадне в него.
— Мислиш, че действа на своя глава, така ли? — продължи той. — Без подкрепата на своето разузнаване?
— Да. Тя действа сама.
— Но как живее? Откъде взема пари?
— Хубав въпрос — засмя се Ема. — Преди десетина дни е била обрана една банка в Бисмарк. Охранителните камери са уловили жена с тъмни очила и бейзболна шапка, а онази част от очевидците, които не са били тотално препарирани от насочения пистолет, твърдят, че жената била азиатка.
— Ли Мей обира банки!? — учуди се Демарко.
— Всеки ден в страната стават около петдесет банкови обира, Джо. Голяма част от тях са дело на пълни идиоти. Нима мислиш, че това може да затрудни един добре подготвен агент?
— Ако Ли Мей е обрала банката в Бисмарк, значи е напуснала Канада и вече се намира на територията на Щатите.
— Имайки предвид способностите й, изобщо не се учудвам.
— А нима вярваш, че тези мерки за сигурност, включително кутретата убийци, ще я накарат да се откаже?
На лицето на Ема се появи усмивка, в сравнение с която водите на Северния ледовит океан изглеждаха като топъл басейн.
— Мерките за сигурност нямат за цел да я прогонят, Джо. Напротив, те имат за цел да я привлекат към мен, но на място, избрано от нас.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи вежди Демарко.