Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 292

Тези шумове заглушават металическия звук от презареждането на рязаната пушка. Вторият изстрел отцепва парчета дърво от една от страничните врати. Агентите, и вътре, и вън, вече са залегнали кой където може и са открили огън. Третият изстрел поваля едного — той тича странично от къщата. До нея има купчина стари мебели и дънери, натрупани за отопление. Те се разпиляват, когато иззад тях изскача скритият там стрелец, който побягва стремително. До ушите на полицаите достигат изстрели от леко оръжие — идващи откъм езерото. Някои от агентите вече са наведени над ранените си другари и им оказват първа помощ.

Беглецът, изчезнал в посока към заблатеното езеро, е облечен в сини джинси и риза на бели и червени карета. Част от агентите са тръгнали след него. Те газят до колене в калната застояла вода, придвижват се с мъка и скоро се уморяват. На пътя им се изпречват гнили стари дънери и повалени, мъртви дървета. Те газят и газят и се мъчат да намерят здрава почва под краката си. Прикриват се зад множеството дървета и напредват бавно, излизат на суша и непрестанно се оглеждат с насочено оръжие.

Някъде отпред пак изтрещява пушечен изстрел. Изплашени птици излитат от високите клони на дърветата; от ствола на един кипарис, на височина човешки бой, се разлитат трески. Един агент изревава от болка и залита напред — от бузите му стърчат забити тресчици. Избумтява още един изстрел и раздробява бедрената му кост. Той пада върху листата и пръстта с високо извит нагоре от болка гръб.

Сега вече от много места бие кос автоматен огън, цепи дърветата, летят листа и клонки. След пет секунди наситена стрелба идва команда за прекратяването й. Над заблатената площ пак се възцарява относителна тишина. Агенти и полицаи отново тръгват напред, като бързо сменят прикритията си, притичват от едно дърво зад друго и трескаво се оглеждат. Някой извиква — намерил е капки кръв върху разцепените клони на една върба, бели като човешки кости.

Нейде отзад се чува стръвният лай на кучета. Довели са кучкаря с полицейските хрътки. Досега са го държали за резерва, в една къща на три мили от заблатеното езеро. Но вече има нужда от неговата помощ. Кучетата са душили из дрехите и принадлежностите на Байрън, земята зад купчината мебели и пънове. Кучкарят е висок и слаб брадат мъж; джинсите му са напъхани във високи ботуши. Той довежда кучетата до върбата, където има кръв. Те отново душат и неспокойно тръгват напред, опънали ремъците. Той върви след тях внимателно, като задържа устрема им.

Но Едуард Байрън повече няма да стреля. Защото хората на закона не са единствените, които го дебнат в заблатеното пространство…

Докато ставаше всичко това, аз, Тусан и двамина млади заместници бяхме в шерифството на Сейнт Мартин. Продължавахме да звъним по телефоните: бяхме направили списък на зъболекарите в Маями. Където не успявахме да се свържем пряко, използвахме номерата за спешни случаи, които повечето телефонни секретари ни предоставяха.