Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 291

Хъкстетър въздъхна, свали ръкавиците и започна стръвно да си мие ръцете. Дюпре извади рентгеновите снимки от големия плик и ги закачи една по една на стенните рамки, за да ги огледа с нужното осветление.

— Какво е това? — попита след малко.

Хъкстетър спря да бърше ръцете си, погледна ги недоволно и пое снимката. Вдигна я срещу светлината и след малко каза:

— Фрактура, била е с отворена рана. На десния пищял. Вероятно отпреди две години. Записал съм я, ще я отбележа и в доклада.

Свят ми се зави за миг, а коремът ми се сви по познатия до болка начин. Протегнах ръка да се опра на нещо. Улових Стойката на кантара и той издрънча. Без да искам, залитнах и се бутнах в масата. Докоснах останките и рязко се отдръпнах назад. Стори ми се, че ръката ми завоня.

— Хей, Паркър, какво ти става? — погледна ме въпросително Дюпре.

Протегна ръка и ме подкрепи, за да не залитна пак.

— Боже мой — рекох. — Мисля, че зная коя е девойката.

В ранната утрин, но вече по видело, група федерални агенти обграждат стара дървена къща, някъде на северния бряг на езерото Корабло, южно от изворите Кроц, вероятно на около двайсетина мили от Лафайет. С тях има помощен екип от местното шерифство на енорията Сейнт Ландри. Къщурката е с гръб към езерото, а фасадата й е прикрита зад избуяли храсти и дървета. Някои от агентите са облечени в тъмни якета, на чиито гърбове с големи жълти букви пише ФБР, други носят каски и бронежилетки. Напредват предпазливо, тихо, бавно, с насочено оръжие и свалени предпазители. Не говорят, когато се наложи да обменят информация, го правят със знаци и жестове и минимално количество прошепнати думи. Радиоконтактът също е ограничен, те си познават работата. Сред тях са разпръснати и местните помощник-шерифи, въоръжени с пистолети, пушки и рязани двуцевки. Задържат дъха си, чуват ударите на собствените си сърца, вече са наблизо, готови да нападнат къщата на Едуард Байрън. Той е човекът, заподозрян като убиец на полицая Джон Чарлс Морфи, младата му съпруга и поне още петима други граждани.

Къщата е запусната отвън, покривните плочи са разместени, някои — разчупени, гредоредът — загнил. Два от предните прозорци са със счупени стъкла, заменени с картони и шперплат. Тези псевдостъкла са залепени с лепенки. Гредите на чардака отпред са разкривени, някои от дъските са отпрани. Отдясно на къщата, на близкото дърво виси прясно заклано и одрано диво прасе, окачено на клон с метална кука. От зурлата му капе кръв и се събира в локва отдолу.

По сигнал, даден от Улрич, точно в 06,00 часа агенти в кевларени бронежилетки притичват към къщата отпред и отзад. Проверяват прозорците и едновременно нападат. Разбиват вратите и шумно влизат в централния коридор със светнати фенери.

Двата екипа — влезлият през задната врата и другият, почти се срещат по средата на къщата, когато отнякъде изгърмява рязана пушка и на слабата светлина бликва кръв. Агент на име Томас Селц се просва на пода. Ударен е в мишката — едно от уязвимите места на бронежилетките. Пръстите му се стягат върху спусъка на късия автомат в предсмъртна конвулсия — раната с по-сериозна, отколкото изглежда. Падайки на пода, Селц праща откоси диво летящи куршуми във всички посоки. Вдига се прах, загнилите дъски се нацепват, във въздуха се разлетяват трески. Ранени са двама агенти — единият в крака, другият в устата.