Читать «Време на презрение» онлайн - страница 9

Гералт не можеше нито да се помръдне, нито да извика. Можеше само да гледа как крилатият рицар я догонва, хваща я за косите, сваля я от седлото и галопира нататък, влачейки я след себе си. Можеше само да гледа как лицето на Цири посинява от болка, а от устата й се изтръгва беззвучен вик. „Събуди се! — каза си той, неспособен да понесе кошмара. — Събуди се! Събуди се веднага!“

И се събуди.

Лежа дълго време неподвижно, припомняйки си съня. После стана. Измъкна изпод възглавницата кесията си и бързо преброи десеткроновите монети. Сто и петдесет за вчерашната мантикора. Петдесет за мъглака, който беше убил по поръчение на кмета на едно село под Карерас. И петдесет за върколака, срещу когото го бяха изпратили заселниците от Бурдорф.

Петдесет за върколак. Доста, като се има предвид, че работата беше лека. Върколакът не се защитаваше. Преследван в пещера без изход, той беше паднал на колене, очаквайки удара на меча. На вещера му беше мъчно за него.

Но парите му трябваха.

Не мина и час и Гералт вече крачеше по улиците на град Дориан, търсейки една позната пресечка и една позната табелка.

* * *

Надписът на табелката гласеше: „Кодрингер и Фен, консултации и правни услуги“. Гералт знаеше много добре, че това, което вършеха Кодрингер и Фен, по принцип имаше малко общо с правото, и самите партньори имаха множество причини да избягват каквито и да било контакти както със закона, така и с неговите представители. Вещерът дълбоко се съмняваше, че и клиентите, посещаващи кантората, знаеха какво означава думата „консултации“.

На долния етаж на сградата нямаше вход, само солидно залостени порти, вероятно водещи до плевня или конюшня. За да се добере до входа, човек трябваше да заобиколи къщата откъм задната й страна, да влезе в мръсен, пълен с патици и кокошки двор, оттам да се качи по едни стълби, да премине през тесен балкон и през тъмен коридор. Едва тогава посетителят се озоваваше пред солидна, обкована махагонова врата с голямо месингово клепало във формата на лъвска глава.

Гералт почука и бързо отстъпи назад. Знаеше, че монтираният във вратата механизъм може да изстрелва от скрити в обкова отвори двайсетцалови железни игли. Теоретично иглите излитаха от вратата само в случай, че някой се опита да манипулира ключалката или когато Кодрингер или Фен натиснат спусковото устройство, но Гералт вече неведнъж се беше убеждавал, че не съществуват безпогрешни механизми и че всеки от тях понякога действа дори когато не би трябвало да действа. И обратното.