Читать «Време на презрение» онлайн - страница 11

— Получих писмото ти. — Кодрингер и котаракът отправиха жълто-зелените си погледи към вещера. — Посети ме също и Лютичето. Той мина през Дориан преди няколко седмици. Разказа ми това-онова за твоите тегоби. Но каза много малко неща. Твърде малко.

— Наистина ли? Изумяваш ме. Това е първият случай, поне известен на мен, в който Лютичето не е казал твърде много.

— Лютичето — Кодрингер не се усмихна — каза малко неща, защото знаеше малко. И каза по-малко, отколкото знаеше, просто защото ти си му забранил да говори за някои неща. Откъде това недоверие у теб? И то към колега?

Гералт демонстрира възмущение едва забележимо. Кодрингер се канеше да се направи, че не е забелязал, но не успя, защото котаракът забеляза. Той отвори широко очи, оголи белите си зъби и почти беззвучно изсъска.

— Не дразни котарака ми — каза адвокатът и се опита да успокои животното с галене. — Засегна те думата „колега“? Та това си е самата истина. Аз също съм вещер. Аз също избавям хората от чудовища и от чудовищни грижи. И също върша това срещу заплащане.

— Има някои разлики — промърмори Гералт, на фона на все още враждебния поглед, който котаракът му бе отправил.

— Има — съгласи се Кодрингер. — Ти си анахроничен вещер, а аз съм съвременен вещер, в крак с духа на времето. Затова скоро ти ще бъдеш безработен, а аз ще просперирам. На света няма да останат вампири, виверни, ендриаги и върколаци. А мерзавци ще има винаги.

— Но ти разрешаваш проблемите предимно на мерзавците, Кодрингер. Загазилите бедняци не могат да си позволят услугите ти.

— Бедняците не могат да си позволят и твоите услуги. Бедняците никога не могат да си позволят нищо и именно затова са бедняци.

— Удивително логично! И толкова новаторско, че спира дъха.

— Истината има тази особеност, че спира дъха. А истината е точно в това, че базата и опората на нашите професии са мерзавците. С тази разлика, че твоите вече са почти реликт, а моите са реални и набират сила.

— Добре, добре. Да преминем към делата.

— Отдавна е време да го направим — кимна Кодрингер и започна да гали котарака, който се напрегна и замърка силно, забивайки нокти в коляното му. — И нека се захванем с тези дела по реда на тяхната важност. Първо, моят хонорар, колега вещер, е двеста и петдесет новиградски крони. Разполагаш ли с такава сума? Или и ти си в категорията на загазилите бедняци?

— Нека първо се убедим, че си заработил тази сума.

— Ограничи убеждаването — изрече студено адвокатът — изключително до собствената си особа, и при това побързай. А когато се убедиш, сложи парите на масата. И тогава ще преминем към следващите по важност дела.

Гералт отвърза кесията от колана си и с дрънчене я запрати на масата. Котаракът моментално скочи от коленете на Кодрингер и избяга. Адвокатът скри кесията в чекмеджето на бюрото, без да провери съдържанието й.

— Изплаши котарака ми — каза той с явен упрек.

— Извинявай. Мислех, че звънът на монети е последното, от което може да се изплаши. Казвай какво успя да научиш.

— Този Риенс, който толкова те интересува — започна Кодрингер, — е доста тайнствена личност. Успях да установя само, че е следвал две години в магьосническото училище в Бан Ард. Изхвърлили го оттам, след като го уличили в дребни кражби. Пред стените на училището, както обикновено, дебнели агентите на каедвенското разузнаване. Риенс позволил да го вербуват. Не успях да установя какво е вършел за разузнаването на Каедвен, но обикновено обучават изхвърлените от магьосническото училище за убийци. Връзва ли се?