Читать «Време на презрение» онлайн - страница 6

— Какво е станало? — попита той коларите от последната каруца, двама старци, единият от които, изглежда, беше задрямал, а другият приличаше на мъртвец. — Нападение? „Катериците“? Отговорете! Бързам…

Преди някой от старците да успее да му отговори, откъм невидимата сред гората предна част на колоната се разнесоха викове. Коларите трескаво започнаха да се катерят на каруците и зашибаха с камшиците конете и воловете, придружавайки ударите с изтънчени проклятия. Колоната тежко помръдна от мястото си. Задрямалият старец се сепна, раздвижи брадата си, цъкна с език на мулетата и ги шибна с юздите. Старецът, приличащ на мъртвец, възкръсна, вдигна сламената шапка от очите си и погледна към Аплегат.

— Вижте го — каза. — Той бързал. Е, синко, извадил си късмет. Дойде точно навреме.

— Аха — размърда брадата си другият старец и подкара мулетата. — Точно навреме. Ако беше дошъл на обяд, щеше да висиш тук с нас и да чакаш да започнат да пропускат свободно. Всички ние бързаме, но се наложи да чакаме. Как да минеш, като пътя е затворен?

— Затворен ли е бил пътят? И защо?

— Появил се е някакъв свиреп човекоядец, синко. Нападнал един рицар, който пътувал само със слугата си. Чудовището май е откъснало главата на рицаря, заедно с шлема, и е разпорило корема на коня му. Слугата успял да се измъкне и разправял, че там било някакъв ужас, че пътят бил почервенял от кървища…

— Какво е било това чудовище? — попита Аплегат, удържайки коня, за да може да продължи разговора с коларите от едва влачещата се каруца. — Дракон?

— Не, не дракон — отговори другият старец, онзи със сламената шапка. — Разправят, че било мантикора или нещо подобно. Слугата казал, че било някакъв летящ звяр, огромен и свиреп. Много ожесточен! Мислели, че ще изяде рицаря и ще отлети, но къде ти! Седнала на пътя гадината, озъбила се и започнала да съска… И запречила пътя, както тапа запушва бутилка, защото всеки, който я зърнел, изоставял каруцата си и хуквал да бяга назад. Тези каруци се точат на половин миля разстояние, а наоколо, както сам виждаш, синко, има само гъсталаци и тресавище — нито да заобиколиш, нито да се върнеш. Така че стоим и чакаме…

— Толкова много мъже! — възнегодува куриерът. — А сте стояли като пънове! Трябвало е да вземете брадвите или копията и да изгоните гадината от пътя или да я убиете.

— Е, някои опитаха — каза старецът, хвана юздите и подкара мулетата, защото колоната беше започнала да се движи по-бързо. — Три джуджета от търговската стража, а заедно с тях и четирима новобранци, които бяха тръгнали към крепостта Карерас, за да се присъединят към войската. Гадината нанесла ужасни удари на джуджетата, а новобранците…