Читать «Време на презрение» онлайн - страница 43

Фабио дръпна Цири за ръкава и те отново се потопиха в тълпата, която ги понесе към центъра на площада. Чу се тропане на барабан и гръмогласни възгласи, призоваващи към тишина. Тълпата нямаше намерение да млъква, но това не пречеше на глашатая от дървения подиум. Той имаше висок, школуван глас и умееше да го използва.

— Известявам ви — извика той, развивайки руло пергамент, — че Хюго Ансбах, полуръст по рождение, е обявен извън закона, защото е подслонил няколко от злоумишлениците елфи, наричани „катерици“. Същото се отнася и за Юстин Ингвар, ковач, джудже по рождение, който е ковал безплатно стрели за тези злодеи. Двамата са обявени за издирване. Ако някой ги хване, ще получи награда — петдесет крони в брой. А ако някой им помогне или ги приюти, за съучастничеството си ще получи същото наказание, което е отредено за тях. А ако ги хванат в някое село, всички селяни ще си платят…

— Че кой ще даде убежище на полуръст? — извика някой от тълпата. — Търсете в техните ферми и когато го намерите — всички тях, нехората — в ямата!

— Не в ямата, а направо на бесилото!

Глашатаят се зае да чете по-нататъшните обяви на градоначалника и Градския съвет, но Цири изгуби интерес. Тя тъкмо се канеше да се измъкне от тълпата, когато усети нечия ръка върху задника си. Това действие не беше случайно, а нагло и много умело.

Като че ли в блъсканицата нямаше как да се обърне, но в Каер Морхен Цири се беше научила да се движи на места, в които движението е невъзможно. Тя се обърна, създавайки суматоха около себе си. Застаналият зад гърба й млад жрец с бръсната глава се ухили с нагла, тренирана усмивка. Е, и какво, казваше тази усмивка, какво ще направиш сега? Ще се изчервиш и с това ще се приключи, нали?

Явно жрецът никога не си беше имал работа с ученички на Йенефер.

— Махни си ръцете от мен, плешив пън! — развика се Цири, пребледняла от ярост. — Сложи си ги на твоя задник, белосана гробница!!!

Възползвайки се от факта, че заклещеният в тълпата жрец не може да помръдне, Цири се приготви да го изрита, но Фабио й попречи и бързо я повлече далече от жреца и от местопроизшествието. Виждайки, че трепери от ярост, той й предложи няколко посипани с пудра захар бухти, при вида на които тя моментално забрави за инцидента. Бяха се спрели при една сергия, откъдето се виждаше ешафод с позорен стълб. На стълба обаче нямаше престъпник, а ешафодът беше отрупан с гирлянди от цветя и служеше за естрада на група издокарани като папагали пътуващи музиканти, които с всички сили дрънкаха на гусли и надуваха дудуци и пищялки. Млада чернокоса девойка с елече с вшити украшения пееше и танцуваше, разтърсвайки тамбурата си и весело потропвайки с малките си пантофки:

Вървяла си магичка през гората,и някакви гадини я нахапали.Гадините измрели всичките,още жива е магичката.

Тълпящите се около ешафода зрители се смееха до припадък и пляскаха в ритъма на песента. Продавачът на сладките бухти хвърли поредната порция в цвърчащото олио. Фабио облиза пръстите си и дръпна Цири за ръкава.