Читать «Време на презрение» онлайн - страница 3

Аплегат се надигна на стремената и се огледа. Долу, в подножието на хълма, проблясваше река, която се извиваше с остри завои между ливадите и разположените нагъсто дървета. На юг, отвъд реката, се простираха гори. Куриерът пришпори коня. Трябваше да бърза.

Беше на два дни път от целта си. Кралската заповед и пощата го бяха застигнали в Хаге, където си почиваше след завръщането си от Третогор. Напусна крепостта през нощта, измина в галоп пътя край левия бряг на Понтар, пресече границата с Темерия преди съмване, а сега, по пладне на следващия ден, вече беше на брега на Исмена. Ако крал Фолтест се беше оказал във Визима, Аплегат щеше да му връчи посланието още предишната нощ. За съжаление кралят не беше в столицата — той беше заминал за южния край на страната си, в Марибор, почти на двеста мили от Визима. Аплегат знаеше това, затова в района на Белия мост напусна водещия на запад път и пое през горите, към Еландер. Поемаше известен риск. В тукашните гори върлуваха „катериците“ — горко им на онези, които попаднеха в ръцете им или се натъкнеха на стрелите им. Но на кралския куриер му се налагаше да рискува. Такава му беше работата.

Прекоси реката без усилие — от юни не беше валяло, равнището на водата в Исмена беше спаднало значително. Придържайки се към покрайнините на гората, се добра до пътя, водещ на югоизток от Визима, към металургичните заводи, ковачниците и селищата на джуджетата в планините Махакам. По пътя се носеха каруци, изпреварвани често от конни разезди. Аплегат въздъхна с облекчение. Там, където беше многолюдно, нямаше Scoia’tael. Кампанията против воюващите с хората елфи течеше вече от година в Темерия, преследваните из горите отряди на „катериците“ се бяха разделили на по-малки групички, а малките групи се държаха по-надалеч от оживените пътища и не устройваха засади по тях.

Привечер вече се намираше на западната граница на княжество Еландер, на кръстопътя близо до селцето Завада, откъдето право до Марибор водеше отъпкан, многолюден път с дължина четирийсет и две мили. На кръстопътя имаше кръчма. Аплегат реши да отпочине, заедно с коня. Знаеше, че ако тръгне на разсъмване, то без особено да изтощава коня си, още преди залез-слънце щеше да види сребристочерните знамена на червените покриви на кулите на мариборския замък.

Свали седлото на кобилата си и сам я изтри, като преди това отпрати слугата. Аплегат беше кралски куриер, а кралските куриери не позволяваха на никого да докосва конете им. Изяде солидна порция пържени яйца със салам и четвърт ръжен хляб, изпи литър бира. Послуша клюки. Най-разнообразни. В кръчмата бяха спрели за почивка пътешественици от всички краища на света.

Аплегат узна, че в Дол Ангра отново е имало инциденти, отново отряд от лирийската кавалерия се е натъкнал на границата на нилфгардски патрул, отново Меве, кралицата на Лирия, на висок глас е обвинила Нилфгард в провокация и е помолила за помощ крал Демавенд от Аедирн. В Третогор била извършена публична екзекуция на редански барон, който тайно предавал сведения на емисари на нилфгардския император Емхир. Обединени в голяма група отряди на Scoia’tael в Каедвен устроили клане във Форт Лейд. За отмъщение населението на Ард Карайг организирало погром и избило повече от четиристотин нехора, живеещи в столицата.