Читать «Време на презрение» онлайн - страница 2

Известно време Аплегат също мислеше, че никой няма нужда от него. Беше трийсет и шест годишен, нисък, но силен и жилав, работата не го плашеше, и, разбира се, имаше златна глава. Можеше да си намери друга работа, за да изхранва себе си и жена си, и да спести някой грош за зестри на двете си все още неомъжени дъщери, както и да продължи да помага на вече омъжената си щерка, на чийто мъж, абсолютен карък, постоянно не му вървеше. Но Аплегат не искаше друга работа и не можеше да си представи да работи нещо друго. Той беше кралски конен куриер.

И изведнъж, след дълъг период на забрава и унизително бездействие, Аплегат отново стана потребен. По пътищата и горските пътеки отново загърмяха копита. Както едно време, куриерите започнаха отново да яздят из страната, разнасяйки известия от замък на замък.

Аплегат знаеше защо е така. Виждаше много, а чуваше още повече. От него се искаше веднага да изтрива от паметта си предадените известия, да ги забравя така, че да не може да си ги припомни дори когато го изтезават. Но Аплегат помнеше. И знаеше защо кралете изведнъж са престанали да общуват помежду си с помощта на магии. Съобщенията, които пренасяха куриерите, трябваше да останат тайна за магьосниците. Кралете изведнъж престанаха да се доверяват на маговете и престанаха да им поверяват тайните си.

Аплегат не знаеше, а и не искаше да знае поради каква причина кралете и магьосниците са охладнели помежду си. Според него както кралете, така и магьосниците бяха същества, трудни за разбиране, с непредсказуемо поведение — особено когато дойдат тежки времена. А това, че бяха настъпили тежки времена, не можеше да не се забележи, когато препускаш от крепост до крепост, от замък до замък, от кралство в кралство.

По пътищата беше пълно с войници. На всяка крачка се натъкваше на колони от пехота или конница, всеки от срещнатите командири беше напрегнат, развълнуван, рязък и толкова важен, сякаш от него зависи съдбата на света. И крепостите, и замъците бяха пълни с въоръжени хора; там денем и нощем цареше трескаво оживление. Незабележимите обикновено бурграфи и кащеляни сега непрестанно тичаха по коридорите и дворовете, раздразнени като оси преди буря, крещяха, ругаеха, раздаваха заповеди и ритници наляво и надясно. Към укрепленията и гарнизоните денем и нощем се точеха колони с тежко натоварени талиги, а насреща им бързо и леко се носеха вече изпразнените каруци. По прашните пътища препускаха подкарани направо от конюшните стада скокливи тригодишни жребци. Непривикналите с юздите и с въоръжените ездачи кончета се радваха на последните си дни свобода, като осигуряваха много допълнителна работа на конярите и създаваха доста грижи на всички останали, които се движеха по пътищата.

Накратко казано, над горещия, застинал въздух беше надвиснала война.