Читать «Време на презрение» онлайн - страница 188

— Мистле е права — обади се светлокосият младеж с късото кожухче. Цири потрепна, когато чу акцента му. — Момичето явно не иска да казва коя е и има право на това. Когато се присъединих към вас, аз също не бях много приказлив. Не исках да узнавате, че съм един от нилфгардските кучи синове…

— Престани, Реф — махна с ръка Гиселхер. — При теб беше съвсем различно. А ти, Мистле, преувеличаваш. Това не е никакъв разпит. Просто искам да чуя каква е тя и откъде е. Веднага щом науча, ще й посоча пътя към вкъщи, това е всичко. Как мога да го направя, ако не знам…

— Ти нищо не знаеш — извърна поглед Мистле. — Дори дали тя всъщност има дом. Аз си мисля, че няма. Хващачите са я уловили на пътя, когато е била сама. Това е нещо обичайно за тези страхливци. Ако я пратиш да ходи накъдето й видят очите, тя няма да оцелее в гората. Ще я разкъсат вълците или ще умре от глад.

— Тогава какво да правим с нея? — с юношески бас каза ниският здравеняк, разбърквайки огъня. — Да я оставим близо до някое село?

— Прекрасна идея, Асе — усмихна се Мистле. — Не знаеш ли какви са селяните? Никога не им достига работна ръка. Ще пратят момичето да пасе добитъка, като преди това ще й счупят крака, за да не може да избяга. През нощта ще я смятат за ничия, а може би дори за обща собственост. Ще си плаща за яденето и за покрива над главата, знаеш с какво. А през пролетта, изпаднала в родилна треска, ще ражда нечий изтърсак в мръсния свинарник.

— Ако има кон и меч — каза бавно Гиселхер, все още загледан в Цири, — не бих искал да съм на мястото на онзи, който ще се опита да й счупи крака. Или да й направи изтърсак. Нали видяхте танца й в кръчмата с оня хващач, когото после Мистле уби? Той се въртеше във въздуха, а тя отскачаше, сякаш нищо не е станало… Да, наистина не ме интересуват особено името й и рода й, но бих се радвал да узная къде е научила тези номера…

— Номерата й няма да я спасят — обади се неочаквано Искра, която до момента беше заета с точенето на меча си. — Тя може само да танцува. За да оцелее, трябва да може да убива, а тя не умее това.

— Може и да умее — озъби се Кайли. — Когато съсече през шията оня заселник в селището, кръвта му плисна на половин сажен нагоре…

— А тя самата за малко да припадне при вида му — изсумтя елфката.

— Та тя е още дете — вметна Мистле. — Досещам се каква е и къде е научила номерцата си. Случвало ми се е да срещам такива. Танцьорка или акробатка от някоя пътуваща трупа.

— Откога започнахме да се интересуваме от танцьорки и акробатки? — изсумтя отново Искра. — По дяволите, полунощ наближава, спи ми се. Да приключваме вече с тия празни приказки. Трябва да се наспим и да отпочинем, за да можем утре вечерта да сме в Ковачница. Нали не сте забравили, че тамошният кмет е издал Кайли на нисирите? Така че цялото им село трябва да научи какво означава нощта да приеме червен облик. А девойката? Има си кон, има си меч. Честно си ги заработи. Ще й дадем малко ядене и пари. Задето спаси Кайли. И нека върви накъдето иска, нека сама се грижи за себе си…

— Добре — със стиснати устни процеди Цири и се изправи.