Читать «Време на презрение» онлайн - страница 180

— Нали ви казвам, вие сте боклуци и тъпанари — извика Скомлик подигравателно. — Изпуснали сте добри пари, глупаци. Вместо да губите време с жената, трябвало е да разпитате Плъха с нагорещено желязо и да разберете къде нощува бандата. Могли сте да хванете всичките — Гиселхер и Реф… За Гиселхер Варнхагенови от Сарда даваха двайсет флорена още миналата година… А за онази, тяхната пачавра, как й беше името… Като че ли Мистле… За нея префектът би дал още повече, след онова, което направи на неговите племенници при Друиг, когато Плъховете разграбиха обоза.

— Ти, Скомлик — намръщи се Верста, — или си тъп по рождение, или тежкият живот ти е изпил мозъка. Ние сме шестима. Само шестима трябваше да нападнем цялата им шайка, така ли? А наградата и без това няма да ни се изплъзне. Барон Луц ще му сгрее петите на Кайли в затвора — няма да пожали време, вервай ми. Кайли всичко ще изпее, ще издаде скривалищата им и квартирите им, тогава ще тръгнем достатъчно хора, ще обкръжим бандата, ще ги измъкнем като раци от торба.

— Да бе. Ще ви чакат те. Като узнаят, че сте хванали Кайли и веднага ще се укрият в старите си скривалища и квартири. Не, Веркта, нека да погледнем истината в очите — омазали сте работата. Разменили сте наградата срещу една фуста. Такива сте си, знаем ви вас… Само фусти са ви в главите.

— Ти си фуста! — Веркта изскочи иззад масата. — Ако ти е толкова спешно, тогава иди сам да хванеш Плъховете, заедно с твоите герои. Само че внимавай, нилфгардска подлого, защото да тръгнеш подир Плъховете не ти е като да ловиш невръстни девойчета!

Нисирите и хващачите са заеха да се надвикват и да се обиждат по какви ли не начини. Кръчмарят бързо донесе бира и измъкна празната халба от ръката на дебелака с перчема, който вече замахваше срещу Скомлик. Бирата бързо смекчи спора, намокри гърлата и успокои темперамента.

— Давай да ядем! — извика дебелакът на кръчмаря. — Пържени яйца със салам, боб, хляб и сирене.

— И бира!

— Какво се опули, Скомлик? Днес сме с пълни кесии! Кайли олекна с кон, кесия, дрънкулки, меч, седло и кожух — всичко продадохме на джуджетата.

— Червените ботушки на неговата девойка също ги продадохме. И украшенията й!

— Е, тогава наистина има с какво да се пие. Радвам се!

— И на какво се радваш толкова? Ние имаме с какво да пием, не и ти. А ти през това време можеш да издухаш носа на тази твоя важна пленница или да изчистиш въшките й. Каквато пленената, такъв и пленилият я, ха, ха!

— Вие, кучи синове!

— Ха, ха, сядай, шегувах се!

— Да пием за съгласието! Ние черпим!

— Хей, къде са яйцата, кръчмарю, чумата да те тръшне!

— И бирата давай!

Свитата върху столчето Цири вдигна глава и срещна вперените в нея злобни зелени очи на Кайли, проблясващи изпод разрошените светли коси. Побиха я тръпки. Лицето на Кайли, макар и симпатично, беше зло. Много зло. Цири веднага осъзна, че това малко по-голямо от нея момче е способно на всичко.