Читать «Време на презрение» онлайн - страница 178

— Хващачът Скомлик също е хванал нещо. — Дебелакът с перчема посочи Цири. — Виждаш ли, Веркта? Някаква девойка.

— Виждам — изскърца със зъби чернокосият. — Какво е това, Скомлик, толкова ли си го закъсал, че отвличаш деца за откуп? Каква е тая сополанка?

— Не е твоя работа!

— Леле, какъв си лют! — засмя се онзи с перчема. — Искаме да се уверим, че не е твоя дъщеря.

— Негова дъщеря? — засмя се Веркта, онзи с черната коса. — Да бе. За да можеш да направиш дъщеря, трябва да имаш топки!

Нисирите избухнаха в смях.

— Смейте се, овнешки глави! — наду се Скомлик. — А на теб, Веркта, ще ти кажа само едно — нека да мине една седмица, и ще видим за кое ще се шуми повече, за вас и вашия Плъх или за мен и за това, което аз съм направил. И ще видим кой е по-щедър — вашият барон или имперският префект от Амарило!

— Можеш да ме целунеш по задника — заяви презрително Веркта и се върна към пиршеството, — заедно с твоя префект, с твоя император и целия Нилфгард, вервай ми. И не ми се надувай. Знам, че Нилфгард вече цяла седмица така преследва някаква девойка, че пушек се вдига. Знам и че е определена награда за нея. Но мен това слабо ме вълнува. Аз вече не мисля да служа на префекта и на нилфгардците и плюя на тях. Сега служа на барон Луц — само на него и на никой друг.

— Твоят барон — изплю се Скомлик — целува нилфгардски ръце и лиже нилфгардски задници вместо теб. На тебе не ти се налага да правиш това и ти е лесно да говориш.

— Не се коси — каза успокояващо нисирът. — Не говорех против теб, вервай ми. Намерил си тая девойка, която нилфгардците търсят — радвам се да го видя. Добре, че и ти ще вземеш наградата, а не скапаните нилфгардци. А това, че служиш на префекта? Никой не избира господарите си, те си ни избират. Хайде, сядай с нас, да пием за срещата.

— Добре, защо не — съгласи се Скомлик. — Само че първо дайте малко въже. Ще вържа девойката за стълба, до вашия Плъх, става ли?

Нисирите избухнаха в смях.

— Вижте го, ужасът на границата! — закикоти се дебелакът с перчема. — Въоръжената сила на Нилфгард! Завържи я, Скомлик, завържи я, какво толкова? Обаче вземи желязна верига, защото този твой важен пленник ще вземе да скъса въжето и да ти хвърли един бой, преди да избяга. Изглежда страшна, чак тръпки ме побиват.

Дори спътниците на Скомлик се засмяха приглушено. Хващачът се изчерви и се приближи до масата, като завъртя колана си.

— Аз за по-сигурно, за да не избяга…

— Не ни занимавай с глупости — прекъсна го Веркта, разчупвайки хляба. — Ако искаш да побъбрим, първо седни, както си му е редът. А тази девойка, ако искаш, я окачи за тавана надолу с главата. Това много слабо ме вълнува. Само че това е страшно смешно, Скомлик. За тебе и за твоя префект това може и да е важен пленник, но за мен е изтощено и уплашено дете. Смяташ да я връзваш? Тя едвам се държи на краката си, за бягство и дума не може да става, вервай ми. От какво те е страх?

— Сега ще ви кажа от какво ме е страх. — Скомлик прехапа устните си. — Това е нилфгардско селище. Заселниците не ни посрещнаха с хляб и сол, и казаха, че вече имат наострен кол за вашия Плъх. И са прави, защото префектът издаде указ заловените разбойници да бъдат убивани на място. Ако не им дадете пленника, ще наострят колове и за вас.