Читать «Време на презрение» онлайн - страница 181

— Сигурно боговете са те изпратили — прошепна Кайли, пробождайки я със зелените си очи. — Като си помисля само, че не вярвам в тях, а са те изпратили. Не се оглеждай, малка идиотке. Трябва да ми помогнеш… Слушай, да те вземат дяволите…

Цири настръхна още повече, наведе глава.

— Слушай — изсъска Кайли, при което зъбите му проблеснаха съвсем по плъхски. — След малко, когато кръчмарят мине покрай нас, ще извикаш… Слушай ме, по дяволите…

— Не — прошепна тя. — Ще ме пребият…

Устата на Кайли се изкриви и Цири осъзна, че побоят изобщо не е най-лошото, което може да й се случи. Макар че Скомлик беше едър, а Кайли — слаб и при това завързан, тя инстинктивно чувстваше от кого трябва да се бои повече.

— Ако ми помогнеш — прошепна Плъхът, — аз ще помогна на теб. Не съм сам. Имам приятели, които не изоставят своите в беда… Но когато моите приятели пристигнат, когато се започне, аз не бива да стърча завързан за стълба, защото тези мерзавци ще ме убият… Слушай ме, мамка му. Сега ще ти кажа какво трябва да направиш…

Цири наведе глава още по-ниско. Устните й трепереха.

Хващачите и нисирите ядяха пържените яйца, мляскайки като свине. Кръчмарят разбърка казана и донесе на масата поредната халба бира и самун изпечен хляб.

— Гладна съм! — извика послушно Цири, леко пребледняла. Кръчмарят се спря, погледна я дружелюбно, после се обърна към пируващите.

— Може ли да й дам ядене, господа?

— Махай се! — извика с пълна уста Скомлик, почервенявайки и пръскайки слюнка. — Стой далеч от нея, скапаняк такъв, че ще ти строша краката! Не може! А ти стой тихо, тъпачке, че ще…

— Ей, Скомлик, ти какво, да не откачи? — подхвърли Веркта, поглъщайки с усилие залък хляб, покрит с лук. — Гледайте го момчета, тарикатчето, похапва си на чужда сметка, а му се свиди да вземе нещо на детето. Дай й една чиния, стопанино. Аз плащам и аз решавам на кого да се дава ядене, и на кого — не. Ако на някого не му харесва, може веднага да получи един по мутрата.

Скомлик почервеня още повече, но нищо не каза.

— Спомних си още нещо — добави Веркта. — Ще трябва да нахраним и Плъха, да не опне петалата по пътя, че баронът ще ни съдере кожите, вервайте ми. Момичето ще го нахрани. Хей, стопанино! Приготви някакво ядене като за тях. Скомлик, какво мърмориш там? Нещо не ти харесва ли?

— Трябва да се внимава с нея. — Хващачът кимна с глава към Цири. — Защото е някаква странна птица. Ако беше обикновено девойче, Нилфгард нямаше да я търси, а префектът нямаше да дава награда…

— Веднага може да се види дали е обикновена, или не, като й се погледне между краката — изхили се дебелакът с перчема — Как мислите, момчета? Дали да не я отведем до сеното за малко?

— Не си и мечтай да я докоснеш! — изрепчи се Скомлик. — Няма да позволя!

— Да бе! Някой ще те пита!

— Ще получа награда за нея и трябва да я доставя невредима! Префектът от Амарило…

— Знаеш ли колко ни дреме за твоя префект? Пиеш на наша сметка, а ти се свиди, че ще си доставим малко кеф? Ей, Скомлик, не бъди скръндза! Нищо няма да ти стане, не бой се. Ще си получиш наградата, ще доставиш девойката невредима — тя не е рибен мехур, няма да се пръсне!