Читать «Вредното питие» онлайн - страница 3

— Но, Ищар, направи го, когато майка ти не те гледа.

— Не мога. Аз просто… имам твърде много задръжки. Защо да не може един мъж просто… просто да се нахвърли върху ми?

Тя се изчерви от някаква мисъл, която сигурно бе минала през главата й при тези думи, а голямата й, но изваяна съвършено ръка, се притисна до гръдта й. (Чудя се само дали тя съзнаваше колко привилегирована е ръката й в подобни случаи.)

Струва ми се, че думата „задръжки“ ми даде идеята. Аз казах:

— Ищар, детето ми, имам разковничето. Трябва да започнеш да си пийваш алкохол. Има безброй напитки с доста приятен вкус, които здравословно оживяват човека. Ако поканиш някой младеж да сподели няколко „скакалеца“ с теб, или „маргарете“, или някое друго от десетките питиета, които мога да ти изброя, ще забележиш, че твоите задръжки ще намалеят, както и неговите. Той ще се осмели да ти отправя предложения, каквито никой джентълмен не трябва да отправя на дама, а ти ще добиеш кураж да се кикотиш докато той ти говори така и да предложиш да посетите хотелската стая на някой, където майка ти не би могла да те намери.

Ищар въздъхна и отговори:

— Колко прекрасно би било, но не може да стане.

— Сигурен съм, че може. Почти всеки мъж би бил доволен да изпие чашка с теб. Ако се колебае, предложи му ти да платиш сметката. Няма достоен мъж, който би отказал питие, когато една дама му предлага…

Тя ме прекъсна.

— Не става дума за това. Проблемът е у мен. Аз не мога да пия.

Никога не бях чувал подобно нещо.

— Само отваряш уста, мила моя…

— Знам това. Аз мога да пия — искам да кажа, че мога да поглъщам питието. Говоря ти за ефекта му. Ставам гроги.

— Но ти няма да пиеш толкова, ти…

— Само от една чашка ставам гроги, освен ако преди това не ми прилошее и не повърна. Опитвала съм много пъти, не мога да изпия повече от една чашка, а след като я изпия, вече нямам никакво настроение за… нали се сещаш. Предполагам, че това е дефект на моята обмяна на веществата, ала майка ми твърди, че било дар божи и имало за цел да ме запази добродетелна от желанието на низки и порочни мъже, които биха се опитали да ме лишат от моята чистота.

Трябва да си призная, че за момент останах безмълвен при мисълта, че някой намира достойнства в невъзможността да се отдаваш на насладите на гроздето. Но идеята за подобна перверзност затвърди решителността ми и породи такова безразличие към опасността, че наистина опипах якостта на горната част на ръката на Ищар и казах:

— Дете мое, остави това на мен. Аз ще оправя всичко.

Знаех точно какво трябва да направя.

Никога не съм споменавал пред теб за моя приятел Азазел, тъй като по този въпрос съм напълно дискретен — виждам, че се каниш да възразиш, че знаеш за него, но не съм учуден, имайки предвид твоето добре известно досие на човек, който ненавижда истината (ако мога да се изразя така, без да искам да те наранявам).