Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 39

— Диверсия или нещастен инцидент.

— Нещастен инцидент?

— Иранците не се славят като добри строители. И преди са имали проблеми в инженерните конструкции, обикновено по време на земетресения. Преди няколко години се срути цял нов жилищен комплекс. Оказа се, че строителят през цялото време е загърбвал стандартите и контрола за качество. Загинаха почти сто души.

— И мислиш, че биха загърбили стандартите и качеството при толкова важен за тях проект? — попита началникът на кабинета.

— Не разбира се. Но от опит знам, че иранците са непредсказуеми.

Президентът се замисли за няколко секунди, след което се обърна към Рап с думите:

— Някакви предложения?

В първия момент Рап реши да премълчи част от подозренията си, но размисли.

— Ако трябва да направя предположение, без да разполагаме с всички факти, деветдесет и пет процента съм сигурен, че израелците стоят зад случилото се. Има много малка вероятност срутването да е станало поради слаба конструкция, но според мен това вече няма значение.

— Защо? — попита президентът.

— Надутите персийци никога не биха си признали подобен провал. Дори това чудо да се е срутило само, те ще хвърлят вината върху Израел. И в двата случая ще тръгнат да отмъщават с кръв.

— Съгласна съм — намеси се държавния секретар Уика. — Ще добавя само, че Иран ще обвини и нас за случилото се.

— Има ли някакъв шанс да накараме техния външен министър да се разприказва? — попита президентът.

— Едва ли. Очаквам ги да пазят пълно мълчание. Ще оставят Аматула да говори. Това е удобен случай да се възползваме от нашия таен канал.

Аликзандър реагира изненадано.

— Не знаех нищо за такъв.

Кенеди се покашля многозначително и продължи:

— След единайсети септември, сър, ние открихме линия с иранския министър на разузнаването. Те също не са големи почитатели на Ал Кайда и другите сунитски терористични групи. От известно време следят изкъсо действията на Талибаните и Ал Кайда. Предоставиха ни ценна информация и ни помогнаха в първите месеци на войната.

— С кого поддържате контакт?

— С моя колега Азад Ашани.

— Имаш ли му доверие?

— Доверие е малко силно казано, но ми се струва доста разумен и уравновесен човек.

— Добре. Виж какво можем да разберем. А израелците? Май е време да звънна на техния министър-председател, а?

— Не мисля така — отвърна Уика. — Не бих желала да се поставите в позиция, в която на него ще му се наложи да ви излъже. Да видим първо какво ще можем да открием по другите канали.

— Съгласен съм — обади се Тед Бърн.

— Добре. — Президентът погледна часовника си. — Трябва да се обадя до едно друго място. Хайде да се съберем пак след час. — Той се обърна към съветника по националната сигурност: — Щом кацнем, искам шефовете на всичките важни служби и ведомства да ме чакат в Овалния кабинет.

— Слушам, сър.

Аликзандър стана от креслото си и погледна към Рап.

— Мич, би ли дошъл с мен? Искам да обсъдя нещо с теб.

12.

Техеран, Иран

Когато Азад Ашани пристигна в седалището на Върховния водач Али Хосейни Насири, вече се бе стъмнило. Беше уморен и с всеки следващ пристъп на кашлицата се изнервяше още повече. Беше преживял кошмарен ден. Сутринта тръгна в пет сутринта, за да се качи на самолета за Исфахан и чак сега се беше върнал с военен полет, след като през целия ден беше останал в ядрения комплекс, за да разбере какво се беше случило.