Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 39
Винс Флин
— Диверсия или нещастен инцидент.
— Нещастен инцидент?
— Иранците не се славят като добри строители. И преди са имали проблеми в инженерните конструкции, обикновено по време на земетресения. Преди няколко години се срути цял нов жилищен комплекс. Оказа се, че строителят през цялото време е загърбвал стандартите и контрола за качество. Загинаха почти сто души.
— И мислиш, че биха загърбили стандартите и качеството при толкова важен за тях проект? — попита началникът на кабинета.
— Не разбира се. Но от опит знам, че иранците са непредсказуеми.
Президентът се замисли за няколко секунди, след което се обърна към Рап с думите:
— Някакви предложения?
В първия момент Рап реши да премълчи част от подозренията си, но размисли.
— Ако трябва да направя предположение, без да разполагаме с всички факти, деветдесет и пет процента съм сигурен, че израелците стоят зад случилото се. Има много малка вероятност срутването да е станало поради слаба конструкция, но според мен това вече няма значение.
— Защо? — попита президентът.
— Надутите персийци никога не биха си признали подобен провал. Дори това чудо да се е срутило само, те ще хвърлят вината върху Израел. И в двата случая ще тръгнат да отмъщават с кръв.
— Съгласна съм — намеси се държавния секретар Уика. — Ще добавя само, че Иран ще обвини и нас за случилото се.
— Има ли някакъв шанс да накараме техния външен министър да се разприказва? — попита президентът.
— Едва ли. Очаквам ги да пазят пълно мълчание. Ще оставят Аматула да говори. Това е удобен случай да се възползваме от нашия таен канал.
Аликзандър реагира изненадано.
— Не знаех нищо за такъв.
Кенеди се покашля многозначително и продължи:
— След единайсети септември, сър, ние открихме линия с иранския министър на разузнаването. Те също не са големи почитатели на Ал Кайда и другите сунитски терористични групи. От известно време следят изкъсо действията на Талибаните и Ал Кайда. Предоставиха ни ценна информация и ни помогнаха в първите месеци на войната.
— С кого поддържате контакт?
— С моя колега Азад Ашани.
— Имаш ли му доверие?
— Доверие е малко силно казано, но ми се струва доста разумен и уравновесен човек.
— Добре. Виж какво можем да разберем. А израелците? Май е време да звънна на техния министър-председател, а?
— Не мисля така — отвърна Уика. — Не бих желала да се поставите в позиция, в която на него ще му се наложи да ви излъже. Да видим първо какво ще можем да открием по другите канали.
— Съгласен съм — обади се Тед Бърн.
— Добре. — Президентът погледна часовника си. — Трябва да се обадя до едно друго място. Хайде да се съберем пак след час. — Той се обърна към съветника по националната сигурност: — Щом кацнем, искам шефовете на всичките важни служби и ведомства да ме чакат в Овалния кабинет.
— Слушам, сър.
Аликзандър стана от креслото си и погледна към Рап.
— Мич, би ли дошъл с мен? Искам да обсъдя нещо с теб.
12.
Техеран, Иран
Когато Азад Ашани пристигна в седалището на Върховния водач Али Хосейни Насири, вече се бе стъмнило. Беше уморен и с всеки следващ пристъп на кашлицата се изнервяше още повече. Беше преживял кошмарен ден. Сутринта тръгна в пет сутринта, за да се качи на самолета за Исфахан и чак сега се беше върнал с военен полет, след като през целия ден беше останал в ядрения комплекс, за да разбере какво се беше случило.