Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 164

Вече се беше примирила с мисълта, че ще е по-добре да умре, отколкото да издаде най-ревниво пазените тайни на страната си. Имаше дълг пред мъжете и жените от ЦРУ и пред вербуваните от тях агенти. Даваше си сметка, че няма да може да издържи на още много побоища и затова умът й започна да търси начини да сложи край на мъченията. Сълзите рязко спряха и по някакъв странен начин решителността сама да сложи край на живота си й даде вътрешна сила.

Силното дрънчене на повдигащото се метално резе и изскърцването на пантите известиха, че е дошъл посетител. Кенеди не направи опит да надигне глава и да види кой е влязъл. Само продължи да гледа някъде в празното пространство между краката на мъчителите си към одеялото на пода, сякаш с помощта на волята си можеше да го накара да се върне при нея.

— В името на Аллах, какво сте направили?

Кенеди разпозна гласа — беше на мъжа, който й се представи като Мухамад.

— Глупаци такива!

Кенеди видя как той избута двамата, вдигна одеялото, върна се при нея и зави голото й тяло, след което отново насочи гнева си към пазачите. Крещя им и им заповяда да излязат от стаята. Когато те се подчиниха, Мухамад се върна при Кенеди и клекна до нея. Понечи да отмести кичур от косата от лицето й, но се спря, когато видя, че е мокър от урина. Рязко стана и бързо отиде в коридора.

Кенеди го чу как гневно се разкрещя на пазачите и им заповяда да донесат чиста вода и аптечка за първа помощ. Последваха още крясъци и още заповеди. Айрини в един момент претръпна и спря да слуша. Мъжът влезе няколко пъти в стаята, за да провери състоянието й, като всеки път се извиняваше за това, което й бяха сторили пазачите. Кенеди с нищо не показа, че е забелязала присъствието му. Само продължи да гледа отвлечено в празното пространство.

По едно време в стаята внесоха стол и мъжът й помогна да се изправи, за да седне. Тя вече беше претръпнала и пред мисълта, че е гола под одеялото. Мъжът се постара да загърне колкото може по-плътно гърдите й, докато в същото време взе кофата с чиста вода и се зае да отмива урината от косата й. После с мокър парцал стори същото и с лицето й.

Когато стигна до раменете й, той спря и пъхна кърпата в дланта й.

— Ще отида да взема дрехи. Моля, доизмийте се. Трябва да обсъдим вашето освобождаване.

За първи път от минути насам Кенеди мигна с очи. Бавно обърна глава и се вгледа в мъжа, който излезе от стаята. Вратата се затвори и тогава тя си даде сметка, че е сама. Погледна бялата кърпа и беше обзета от странно чувство. Сънуваше ли? Очите й бавно се преместиха върху собствените й ръце и забелязаха драскотините и синините по тях. Взе мократа кърпа и я прокара по вътрешната страна на лявата предмишница, отмивайки кръвта и пръстта. Прехапа езика си и щом почувства болката, разбра, че не е сън. Кенеди стана, провеси одеялото на облегалката на стола и започна да се къпе. Блажено изливаше върху себе си шепа след шепа чиста вода, докато не отми напълно от себе си кръвта, калта и засъхналата пот. Пет минути по-късно на вратата се почука. Кенеди грабна одеялото и го вдигна пред себе си.