Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 165

Мухамад влезе с хавлиена кърпа, куп прилежно сгънати дрехи и някакви сандали. Постави ги на стола и каза.

— Моля, облечете ги. Имаме да обсъдим доста неща.

След това излезе. Кенеди бавно се облече. Дрехите бяха един или два размера по-големи, но тя беше благодарна и за тях. Обу панталона, облече кафявия пуловер, сложи си черния хиджаб и накрая обу сандалите. На вратата отново се почука и този път Мухамад донесе видеокамера и триножник.

Веднага я обзеха съмнения.

— Извинете ме за поведението на онези две говеда. Определено им липсва възпитание.

Кенеди само кимна.

Мъжът остави камерата и я попита:

— Стават ли ви дрехите?

— Да, добре са. — Кенеди стисна хиджаба.

— Добре. Сега да ви кажа: говорих с много хора относно освобождаването ви и мисля, че можем да уредим нещо. Мъжете, които ви отвлякоха… не мога да ви кажа кои са те, но са страшна пасмина. Повече от половината от тях искат да ви убият заради онова, което сте причинили на страната им и най-вече заради организацията, за която работите. Има и една малка част, която е на мнение, че подобна стъпка би била неразумна. Мненията са разделени. Половината искат да ви изтезават и да продадат изтръгнатата информация на този, който предложи най-високата цена. Другата половина искат да си получат откупа и с това да се приключи. Мисля, че ги убедих да си вземат парите от откупа и да ви оставят на мира. Преди да ви освободят обаче те искат да направите изявление.

— Какво изявление? — попита Кенеди предпазливо.

— Искам да ви напомня, че става въпрос само за някакви си думи. Щом бъдете отново на свобода, можете да казвате каквото си поискате, включително и да отричате. — Мъжът й подаде лист хартия и после започна да настройва камерата. — Усмихнете се, моля — добави той и натисна бутона за запис.

Кенеди погледна към напечатаните думи и започна да чете. Сърцето й се свиваше все повече и повече с всяко следващо изречение. Трийсет секунди по-късно тя спря, подаде листа обратно на мъжа и каза:

— Не мога да го прочета.

— Напротив, можете. — Мъжът отново й тикна листа в ръцете. — Трябва само да го прочетете и после ще мога да ви изведа на свобода.

— Това са лъжи. Страната ми няма нищо общо с разрушаването на ядрения завод в Исфахан. Ние не нападнахме Ирак заради петрола и не готвим заговор за нападение на Иран, за да откраднем петрола му.

— Няма да споря с вас — отвърна Мухамад и вдигна длани. — Когато бъдете освободена, можете да крещите до небесата, че сте била принудена насила да прочетете това изявление.

Кенеди съзнаваше, че веднъж прочетеше ли го, връщане назад нямаше да има. Най-напред в Близкия Изток и не само там прекалено много хора вярваха, че нещата наистина стоят по този начин. Прочетеното от нея изявление щеше с десетилетия да се сочи като доказателство за империалистката политика на Америка.