Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 162

Ашани огледа залата и лицата на останалите мъже. Обзе го неловко чувство, че всички знаеха повече от него. Вратата на кабинета на Аматула се отвори и президентът влетя вътре като актьор, който току-що е имал най-блестящото изпълнение в живота си. Аматула се спря триумфално пред групата, вдигнал гордо глава. Генералите го аплодираха за блестящата му реч. Външният министър, за когото Ашани беше забравил, сега стоеше в ъгъла зад него и говореше с някого по телефона. Благодари на висок глас на човека от другата страна на линията и затвори.

— Чудесна реч, господин президент — ентусиазирано възкликна Салехи, когато се върна при групата. — Беше министърът на външните работи Цзин. Китай е съгласен да ни подкрепи в Съвета за сигурност на ООН и да окаже натиск върху Америка да ни изплатят репарации.

— Отлично — отвърна Аматула, повече с облекчение, отколкото с изненада. И тутакси забеляза присъствието на министъра на разузнаването. Погледна го подозрително и се обърна към него с думите: — Азад, виждам, че си се върнал невредим. Искам да те видя насаме. — Аматула посочи към кабинета си и тръгна натам.

Ашани не го последва веднага. В ума му се завъртяха най-различни сценарии на заговори и коварни номера. Ако отклонеше искането, щеше да си навлече по-големи проблеми. Неохотно, той все пак отиде в кабинета на Аматула и се постара да не трепне, когато вратата зад него се затвори. Аматула нареди на телевизионния екип да излезе от кабинета, за да останат насаме с министъра на разузнаването.

— Извинявай — започна той — че не можах да ти съобщя по-рано, но не исках да те безпокоя, докато не получим категорични доказателства.

Ашани замълча, но кимна, сякаш в думите на президента имаше резон, макар в действителност да нямаше.

— Имад и хората му работиха върху това месеци наред. Исках да те включим и теб, но Имад се опасяваше, че в Министерството на разузнаването прекалено много хора симпатизират на МЕК и на останалите организации на съпротивата.

След подобна безочлива лъжа Ашани едва сдържа и скри гнева си. С премерен тон той отговори:

— Мисля, че познавам повереното ми ведомство по-добре от Мухтар.

— Няма да споря с теб по този въпрос, но така или иначе се стигна дотук и сега силно се нуждаем от уменията и помощта ти, за да преодолеем кризата. Мога ли да разчитам на теб?

Ето ти и изпитанието за лоялност, каза си Ашани. Той се замисли за двамата генерали в другата стая. И двамата бяха силно предани на Аматула, и никой от тях не би се поколебал да прибегне до насилие, за да постигне поставените цели. В следващата секунда мислите му се насочиха към жена му и дъщерите му, после отново към критичната ситуация. Сега беше моментът да се опълчи срещу този луд.

— Разбира се, че можеш — отвърна Ашани с възможно най-искрения си тон. — Аз най-добре от всички знам, освен теб може би, че това безумие с Америка трябва да спре.

— Добре. — Аматула доволно плесна с ръце. — А сега, както сигурно предполагаш, имам много работа. Върховният водач се връща от Исфахан и аз трябва да подготвя доклад за него, както и да продължа да търся подкрепата на съюзниците ни срещу американската агресия.