Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 161

Ашани веднага забеляза, че тя не приличаше на себе си. Правата й кестенява коса беше сплъстена, едната страна на лицето й беше зачервена, като че я бяха ударили. Раменете й бяха загърнати в одеяло, а от обичайното за нея хладнокръвие и ледено спокойствие нямаше и помен. Ашани се засрами от действията на страната му и заради Кенеди.

„У директора на ЦРУ Кенеди беше открито това. — Аматула показа друга фотография. — В това куфарче и в няколко други като него имаше над един милион долара в брой. Директорът на ЦРУ ги беше донесла, за да ги даде на шпионите си като награда за разрушаването на комплекса в Исфахан — символ на борбата на Иран за мирен атом и енергийна независимост. Призовавам световната общност да застане зад справедливата кауза и да помогне на страната ми да възпре агресията на американския империализъм. Време е да сплотим редици в стремежа си към истинска демокрация и свобода и да се преборим с американските капиталистически свине.

Иран няма да даде и една капка нефт повече — Аматула размаха предизвикателно юмрук пред камерите — докато и последният американски кораб не напусне Персийския залив. Обръщам се към моите братя от ОПЕК и ги призовавам да ни последват. Заедно ние ще изпратим послание на Америка, че няма да търпим повече диктата на Вашингтон. Вече поискахме компенсация в размер на десет милиарда долара за разрушения комплекс в Исфахан и за стотиците загинали при нападението иранци. След потапянето на «Сабалан» и с оглед нарасналите разходи по прочистването и обеззаразяването на Исфахан, настояваме Америка да ни плати петнайсет милиарда долара. Наред с това янките трябва да се извинят за стореното и официално да поемат обещание пред Организацията на обединените нации, че никога повече няма да се намесят във вътрешните работи на суверенен Иран.“

Аматула направи пауза и скръсти ръце, демонстрирайки по-скоро защитна, отколкото агресивна поза. — „Дотогава, докато Америка не изпълни обещанията си, ще задържим директора на ЦРУ Кенеди като гост на Иран. Искам да уверя международната общност, че ще се отнасяме с нея с по-голямо уважение и достойнство, отколкото Америка се отнася с нашите братя-мюсюлмани, пленени на бойното поле.“

След тези думи Аматула се обърна и слезе от трибуната. Ашани остана като поразен от гръм. Лудият гений и сляпата дързост на Аматула нямаха граници. Мисълта, че „Сабалан“ не е извършила никаква провокация, за да бъде потопена, предизвика у Ашани насмешка, но това, в което Аматула току-що обвини Кенеди, беше най-нагла лъжа. Само преди няколко часа той беше седял срещу нея, слушаше искрените й и думи и предложение за финансова помощ в размер на милиарди долари. Далеч не приличаше на човек, който заговорничи за свалянето на иранското правителство.