Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 159

— Да.

— И кой беше целта на нападението?

Дадарши замълча и погледна настрани.

— Не е хубаво да играеш на комар точно с този въпрос.

— Директорът на ЦРУ.

— И къде планирахте да я отведете?

— Трябваше да се опитаме да стигнем до границата и да преминем в Иран.

— Кои бяха резервните ви скривалища?

— Има един склад приблизително на половината път между Мосул и границата.

— Ще трябва да бъдеш по-конкретен.

— Дайте ми карта.

Рап взе от колана си двуканалната радиостанция. Натисна бутона за предаване и каза:

— Стан, чу ли?

— Ъхъ.

— Донеси ми някакви карти.

Рап прекъсна сесията и изгледа иранския офицер в носилката.

— Докато чакаме да дойдат картите, искам да ми кажеш къде се намират скривалищата ви в града.

54.

Техеран, Иран

След разговора с Рап Ашани окончателно повярва, че въоръжените на летището са дошли да го арестуват, но скоро разбра, че се заблуждава. Американска подводница беше потопила „Сабалан“ в Ормузкия проток. Президентът Аматула беше обявил военно положение и свикал Върховния съвет по сигурността. При нормални обстоятелства Ашани не би се усъмнил, че американците са действали толкова безразсъдно. Достатъчно беше да си припомни трагедията на полет 655 на „Иран Еър“. На 3 юли 1988 г., неделя, пътническият лайнер излетя от Бандар Абас за кратък полет до Дубай. Самолетът обаче беше свален от американския боен кораб „Винсенс“. Американците реагираха на трагедията, като наградиха с медал капитана с манталитет на каубой. В светлината на обаждането на Рап обаче Ашани имаше основателни съмнения относно истинската причина за потъването на „Сабалан“.

Този път Ашани имаше чувството, че безразсъдният каубой е Аматула. Той си спомни първото заседание веднага след трагедията в Исфахан. Как Аматула беше повел лагера на ястребите, заедно с генерал Зариф и генерал Сулеймани. Заканите му да накара янките и евреите да си платят. Ашани не беше срещал по-голям двуличник от Аматула. Той беше майстор на манипулациите на общественото мнение.

Ашани погледна през стъклото колата, която едвам се движеше в морето от хора, тръгнали към американското посолство. Изглежда Аматула беше затворил училищата и разпоредил да се проведат масови протести против агресията на Америка в Ормузкия проток. Аматула се беше възползвал от удобния случай, че Аятолах Наджар и Върховният водач бяха в Исфахан, за да се срещнат с опечалените семейства на загиналите. Ашани досега не успяваше да се свърже с Наджар и притеснението му нарастваше с всяка минута. Ако Аматула се беше побъркал дотам, че да отвлече Айрини Кенеди, какво тогава би го спряло да убие Наджар, неговият главен съперник?

Колоната, съставена от три автомобила, накрая стигна до портала на президентския дворец. Обичайната охрана беше подсилена с танкове от 18-та бронирана дивизия на Революционната гвардия. Когато войниците направиха път на седана да мине, Ашани бе обзет от чувството, че Аматула няма да се поколебае да използва ударните си части, за да завземе властта. Министърът на разузнаването щеше да е по-спокоен, когато Наджар и Върховният водач се върнеха в столицата. След като влезе в двореца, Ашани беше придружен до работния кабинет на Аматула, където завари външния министър Салехи, бригаден генерал Сулеймани, генерал-майор Зариф и група сътрудници. Всички се бяха събрали около голям телевизор и гледаха пресконференцията. Поне така си помисли.