Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 30

„Назови романтиката“, това бе предизвикателството. И какъв беше отговорът на Ребус? Вдигнал беше нова чаша бира и бе целунал демонстративно хладното стъкло.

* * *

Спа до девет часа, взе душ, приготви си кафе. После телефонира до мотела и Сайобан го увери, че всичко е наред.

— Постресна се малко, когато се събуди и видя мен вместо теб. Непрекъснато повтаря името ти. Казах й, че пак ще дойдеш.

— Какъв е планът?

— Пазаруване — ще прескочим набързо до „Гайл“. После — Фетс: доктор Колхун идва следобед за час. Ще видим какво ще измъкнем.

Ребус стоеше до прозореца и се взираше в пустата и влажна „Ардън Стрийт“.

— Грижи се за нея, Сайобан.

— Бъди спокоен, няма да има проблеми.

Ребус знаеше, че няма основание за тревога: щом като Сайобан беше поела нещата. Тази беше първата й акция, откакто я преместиха в Националния, и тя ще се постарае да не допусне издънка.

Звънът на телефона го завари в кухнята.

— Инспектор Ребус? — Непознат глас.

— Кой е?

— Казвам се Давид Леви. Никога не сме се срещали. Извинявайте, че ви търся вкъщи: Матю Вандерхайд ми даде телефонния ви номер.

Добрият стар Вандерхайд: не го беше виждал от векове.

— Да?

— Признавам, изненадах се, когато разбрах, че сте познайници. А би трябвало отдавна да съм имунизиран срещу изненадите на Матю. Отидох при него, защото той познава Единбург.

— Да?

Смях на другия край на линията.

— Извинявайте, инспекторе. След това объркано представяне подозрението ви е напълно естествено. Аз съм историк по професия. Соломон Майерлинк се свърза с мен и ме помоли да помогна.

Майерлинк. Знаеше това име. Сети се: Майерлинк ръководеше Бюрото за разследване на холокоста.

— От каква точно „помощ“ се нуждая според господин Майерлинк?

— Предпочитам да се срещнем, вместо да говорим по телефона. Отседнал съм в хотел на площад „Шарлот“.

— „Роксбъро“ ли?

— Чудесно би било, ако се окаже възможно да се срещнем там още тази сутрин.

Ребус погледна часовника си.

— Ще дойда след час.

— Прекрасно. До скоро виждане, инспекторе.

Ребус се обади в службата и ги информира къде ще бъде.

5.

Седяха във фоайето на „Роксбъро“, Леви наливаше кафе. В дъното до прозореца възрастна двойка задълбочено проучваше папките с вестници. И Давид Леви отдавна бе превалил хълма. Брадата му се бе посребрила, а около голо теме с потъмняла кожа се виеше ореол побеляла коса. Зад очилата с черни рамки очите му непрекъснато сълзяха, като че ли белеше лук. Тъмен спортен костюм, синя риза с връзка, на стола — солиден бастун. Сега беше пенсионер, а преди бе работил в Оксфорд, Ню Йорк и дори в Тел Авив, както и на много други места по целия свят.

— Никога не съм срещал Джоузеф Линц. Не е имало повод: интересите ни бяха в различни области.

— Тогава защо господин Майерлинк ви е насочил към мен?

Леви постави каничката обратно на подноса и запита:

— Мляко? Захар?

Ребус кимна и на двете предложения и повтори въпроса си. Леви изсипа в чашата си две пълни лъжички захар.

— За морална подкрепа.

— В какъв смисъл?

— Не сте вие първият в това положение. Говоря за безпристрастни професионалисти без лични подбуди и интереси в разследването.