Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 28

— Искаш вана? — запита той, давайки й зелена улица с ръка. — Действай.

Прозорецът беше скрит зад плътна завеса. Ребус дръпна леко края й и погледна навън. Затревен хълм отпред, случайни светлинки откъм разклонението. Провери дали завесите закриват плътно прозорците, после се опита да настрои отоплението: в стаята беше нетърпимо топло. Изглежда, липсваше термостат, той отвори малко прозореца и отвън нахлу студен нощен въздух и далечен шум от движението по магистралата. Отвори пакетче яйчен крем, намери две бисквити. Внезапно усети силен глад. Във фоайето имаше автомат за закуски, а в джобовете му дрънкаха куп монети. Направи чая, прибави мляко и се отпусна на дивана. След няколко минути колебание пусна телевизора — с какво друго да убие нощта? Чаят беше добър. Направо чудесен, нямаше причини за оплакване. Вдигна телефона и набра номера на Джак Мортън.

— Събудих ли те?

— Ами… не точно. Какво става?

— Днес едва се сдържах да не гаврътна едно.

— Какво е станало?

Ребус чу шумулкане в слушалката: приятелят му се наместваше удобно, готов да поеме поредната дълга изповед. Джак му беше помогнал да се откаже от пиенето и му беше казал да телефонира всеки път, когато му се прииска да поговори с някого.

— Трябваше да се срещна с едно гадно копеле, Томи Телфорд.

— Познато име.

Ребус запали цигара.

— Помислих си, че чаша уиски би ми помогнала да се справя.

— Преди или след?

— И преди, и след. — Ребус се усмихна. — Познай къде съм сега.

Джак, разбира се, не позна и Ребус му разказа историята.

— Как виждаш нещата отсега нататък? — запита Джак.

— Не знам — Ребус се замисли. — Тя като че ли има нужда от мен. Отдавна никой не е обявявал това така открито. — Но още докато говореше, усети, че не е напълно откровен, че задържа нещо. Спомни си една от кавгите с Рона, обвиненията, че той се възползва най-егоистично от всичките си лични връзки.

— Все още ли имаш нужда от пиене? — запита Джак.

— Вече не. — Ребус загаси фаса си. — Приятни сънища, Джак.

Пиеше втората чаша чай, когато тя се върна, облечена в същите дрехи, с мокра коса, увиснала на миши опашчици до раменете.

— По-добре си сега, нали? — запита той, помагайки си с вдигнат палец. Тя кимна с усмивка. — Искаш ли чай? — Посочи към чайника. Тя пак кимна и той й приготви чаша чай. После й предложи кратка разходка до автомата за закуски, от която се върнаха натоварени с пакети пържени картофки, шоколад и две кутии „Кока-кола“. Изпиха по още една чаша чай и приключиха със запасите от мляко. Кандис легна на леглото, без да се съблича, гризеше пържени картофки и прехвърляше телевизионните канали. Тя като че ли бе забравила присъствието му в стаята. Ребус го прие като комплимент.

Вероятно беше неусетно заспал. Събуди се от допира на пръстите й върху коленете му. Кандис стоеше пред него само по фланелка и го гледаше втренчено, все още с ръце на коленете му. Той се усмихна, поклати глава и я поведе обратно към леглото. Тя послушно легна по гръб с разперени ръце. Той пак поклати глава и грижливо я зави.