Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 27

— Телефонирал съм — обясняваше Клейвърхаус. — Не се безпокой, не ползваме това място за пръв път. Много е солидно.

— Ще има нужда от дрехи — напомни Ребус.

— Сайобан ще й донесе някакви сутринта.

— Как е Сайобан?

— Добре на вид. Но още не е свикнала с езика ни и шегите.

— О, тя ги понася добре — обади се Ормистън. — Няма нищо против и да изпие чашка или две с нас.

Последното беше новост за Ребус. Запита се колко ли ще се промени Сайобан Кларк, за да се слее с новото си обкръжение.

— Наближаваме — обяви Клейвърхаус. — Зад разклонението е.

Изоставиха някак внезапно града зад себе си. Отбиха се от главния път, колата се понесе по завоите, накрая излязоха при Колинтън и спряха пред мотел, част от верига: еднакви стаи, еднакви цени в цялата страна. Струпаните в паркинга коли бяха явно на разни търговски пътници, погледът се сблъскваше в купчини кутии от цигари върху седалките на мястото за пътника отпред. Администраторите вероятно спят или дремят с дистанционното за телевизора в ръка.

Кандис слезе от колата едва когато видя, че и Ребус тръгва към входа.

— Ти си светлината в живота й — не се сдържа Ормистън. Регистрираха я като госпожа Ангъс Камбъл. Личеше си, че двете ченгета от Националния си знаят работата и не го вършат за пръв път. Ребус наблюдаваше внимателно администратора, но Клейвърхаус го успокои с леко намигване: техен човек, добре проверен.

— Втория етаж, Малкълм — поръча Ормистън. — Няма защо да се надзърта през прозорците. Стая номер 20.

— Ще остане ли някой с нея? — запита Ребус, докато изкачваха стълбите.

— Ще има човек в стаята й — обясни Клейвърхаус. — Ще е прекалено очевадно да висим на стълбищната площадка отпред, а и задниците ни ще замръзнат. Даде ли ми номера на Колхун?

— Ормистън го има.

Ормистън отключваше вратата.

— Кой ще бъде пръв?

Клейвърхаус сви рамене. Кандис гледаше настоятелно Ребус: изглежда, схващаше за какво говорят. После впи импулсивно пръсти в ръката му и ги заля с поток неразбираеми слова, местейки поглед от Клейвърхаус към Ормистън и обратно, като непрекъснато размахваше ръката на Ребус.

— Всичко е наред, Кандис, честна дума. Те ще се грижат за тебе.

Тя клатеше неуморно глава, държеше го с една ръка, сочеше го с другата, като натискаше показалец в гърдите му, за да изясни допълнително желанието си.

— Какво ще кажеш, Джон? — прекъсна я Клейвърхаус. — Щастливият свидетел е свидетел, ръсещ показания с радост.

— Кога ще дойде Сайобан?

— Ще я спеша, няма страшно.

Ребус погледна Кандис, въздъхна и кимна.

— Хубаво. — Посочи се демонстративно с пръст, после насочи показалец към стаята. — Ще дойда след малко, става ли?

Тя като че ли се задоволи с постигнатото и се прибра в стаята. Ормистън му даде ключа и не пропусна възможността да демонстрира идиотското си чувство за хумор:

— Не искам да събуждате съседите, вие, страстни, млади… Ребус му тръшна вратата в лицето.

Стаята беше стандартно обзаведена, както се очакваше. Ребус напълни чайника, включи котлона и пусна торбичка чай в една от чашите. Кандис посочи банята, въртейки с ръка невидим кран.