Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 25

— Ако това ви утешава, знаеха за вас, преди да вляза.

— Какви ги вършеше там, по дяволите?

— Само едно обикновено посещение на добра воля. А вие що за попара дробите тук?

— Губим си времето — измърмори през зъби Ормистън. Националният отдел на крак за главата на Телфорд: добра новина за Ребус.

— В Сейнт Ленард е задържано едно от момичетата на Телфорд — подхвърли той. — Изплашена е. При добро желание бихте могли да й помогнете.

— Изплашените не говорят.

— Всяко правило има изключения.

Клейвърхаус се втренчи в него.

— И какво трябва да направим?

— Да я измъкнете оттук, да я установите някъде другаде.

— Защита на свидетел, така ли?

— Ако се стигне дотам.

— Какво знае?

— Не съм сигурен. Английският й е почти на кота нула.

Клейвърхаус усещаше безпогрешно кога му се продава нещо интересно.

— Разказвай.

И Ребус го стори. Двамата се опитваха безуспешно да не изглеждат заинтригувани.

— Ще говорим с нея — обяви тежко Клейвърхаус след ненужна пауза за авторитет.

Ребус кимна.

— Откога сте тук?

— Откакто Телфорд и Кафърти излязоха на ринга.

— На чия страна сме?

— Както винаги сме само представители на ООН: не вземаме страна. — Клейвърхаус говореше бавно, подбирайки и премервайки всяка дума и фраза. Внимателен човек беше детектив-сержант Клейвърхаус. — Междувременно ти се втурна в леговището на врага като някой жаден за пари наемник.

— Никога не ме е бивало по разните тактически игри. Освен това исках да огледам копелето отблизо.

— И?

— Изглежда като дете.

— И е чист като Агнеца Божи — подхвърли Клейвърхаус. — Разполага с жив щит от поне дузина лейтенанти — как да се добере човек до него?

Думата „лейтенант“ напомни на Ребус за Джоузеф Линц. Някои само заповядват — други изпълняват… Кои са по-виновните?

— Оная историйка за плюшения мечок… Вярна ли е? — запита той.

Клейвърхаус кимна.

— Вечно присъствие на мястото за пътника в личния му „Рейндж Роувър“. Огромно жълто нещо, от типа, който разиграват на томбола по кръчмите в неделя.

— Каква е историята?

Ормистън се обърна към него.

— Чувал ли си за Теди Уилокс? Железар от Глазгоу. Гвоздеи и чукове с раздвоени краища. — Ребус кимна. — Не си плащаш дълговете към някого и Уилокс те посещава с работната си чанта.

— Но веднъж Теди прави грешка — поде разказа Клейвърхаус. — Обърква се, застава на погрешната страна и предизвиква някакъв негодник на име Джорджи. Телфорд е все още в процес на утвърждаване тогава, искал е силно да си спечели име пред въпросния Джорджи и се погрижва за Теди.

— Оттогава влачи плюшения мечок със себе си — обади се Ормистън. — За да не би гнусната историйка да се забрави.

„Джорджи — мислеше Ребус напрегнато. — Име, характерно за Нюкасъл. Нюкасъл с многото мостове над Тайн.“