Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 25
Иън Ранкин
— Ако това ви утешава, знаеха за вас, преди да вляза.
— Какви ги вършеше там, по дяволите?
— Само едно обикновено посещение на добра воля. А вие що за попара дробите тук?
— Губим си времето — измърмори през зъби Ормистън. Националният отдел на крак за главата на Телфорд: добра новина за Ребус.
— В Сейнт Ленард е задържано едно от момичетата на Телфорд — подхвърли той. — Изплашена е. При добро желание бихте могли да й помогнете.
— Изплашените не говорят.
— Всяко правило има изключения.
Клейвърхаус се втренчи в него.
— И какво трябва да направим?
— Да я измъкнете оттук, да я установите някъде другаде.
— Защита на свидетел, така ли?
— Ако се стигне дотам.
— Какво знае?
— Не съм сигурен. Английският й е почти на кота нула.
Клейвърхаус усещаше безпогрешно кога му се продава нещо интересно.
— Разказвай.
И Ребус го стори. Двамата се опитваха безуспешно да не изглеждат заинтригувани.
— Ще говорим с нея — обяви тежко Клейвърхаус след ненужна пауза за авторитет.
Ребус кимна.
— Откога сте тук?
— Откакто Телфорд и Кафърти излязоха на ринга.
— На чия страна сме?
— Както винаги сме само представители на ООН: не вземаме страна. — Клейвърхаус говореше бавно, подбирайки и премервайки всяка дума и фраза. Внимателен човек беше детектив-сержант Клейвърхаус. — Междувременно ти се втурна в леговището на врага като някой жаден за пари наемник.
— Никога не ме е бивало по разните тактически игри. Освен това исках да огледам копелето отблизо.
— И?
— Изглежда като дете.
— И е чист като Агнеца Божи — подхвърли Клейвърхаус. — Разполага с жив щит от поне дузина лейтенанти — как да се добере човек до него?
Думата „лейтенант“ напомни на Ребус за Джоузеф Линц. Някои само заповядват — други изпълняват… Кои са по-виновните?
— Оная историйка за плюшения мечок… Вярна ли е? — запита той.
Клейвърхаус кимна.
— Вечно присъствие на мястото за пътника в личния му „Рейндж Роувър“. Огромно жълто нещо, от типа, който разиграват на томбола по кръчмите в неделя.
— Каква е историята?
Ормистън се обърна към него.
— Чувал ли си за Теди Уилокс? Железар от Глазгоу. Гвоздеи и чукове с раздвоени краища. — Ребус кимна. — Не си плащаш дълговете към някого и Уилокс те посещава с работната си чанта.
— Но веднъж Теди прави грешка — поде разказа Клейвърхаус. — Обърква се, застава на погрешната страна и предизвиква някакъв негодник на име Джорджи. Телфорд е все още в процес на утвърждаване тогава, искал е силно да си спечели име пред въпросния Джорджи и се погрижва за Теди.
— Оттогава влачи плюшения мечок със себе си — обади се Ормистън. — За да не би гнусната историйка да се забрави.
„Джорджи — мислеше Ребус напрегнато. — Име, характерно за Нюкасъл. Нюкасъл с многото мостове над Тайн.“