Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 15

Изгледах я от долу на горе. И как иначе? Висок съм само метър и осемдесет, а тя бе застанала прекалено близо, сякаш искаше да подчертае превъзходството си. Едва не изпищях от страх, но нали съм си печен, сдържах се.

— Кой сте вие? — попита тя безцеремонно.

— Дръмънд. Шон. Майор. И трите. Явявам се по заповед — отвърнах с най-тарикатския си тон.

Когато съм изплашен до смърт, обикновено действам така — заплашително до степен, в която предизвиквам отвращение.

Тя се обърна и извика:

— Катрин, чакаш ли някакво говедо в униформа?

— Прилича ли на тъп неандерталец? — извика Катрин отвътре.

— Аха — изгрухтя амазонката.

— Значи е Дръмънд. Пусни го.

Амазонката отстъпи назад и аз предпазливо я заобиколих. В стаята имаше още двама души, освен Катрин и амазонката. Мъж и момиче.

Мъжът бе невероятен красавец. Беше с няколко години по-млад от мен, с руса коса и морскосини очи, перфектни бели зъби, стройна фигура и черти на лицето, които по-емоционалните писатели обикновено описват като „изваяни“. Може би бях предубеден, но имах усещането за човек, който е надарен от природата с красота, но е положил и немалки усилия да изглежда още по-добре. От онези усилия, заради които много мъже изглеждат недотам мъжествени и истинските мъже не бива да им се доверяват, ако разбирате какво искам да кажа.

Другата жена беше с късо подстригана тъмна коса, която подчертаваше деликатните й, едва ли не миниатюрни черти. Беше с пет-шест сантиметра по-ниска от Катрин и с толкова крехко телосложение, че майка ми би я нарекла изнежена. И тя като Катрин беше облечена в моден копринен костюм с панталон и би била много привлекателна, ако не беше навъсеното й изражение. Помислих си, че изглежда женствена по някакъв котешки начин, но всичко се изясни много бързо, когато амазонката изтрополя покрай мен, хвърли се на същото легло и протегна неимоверно дългата си ръка, за да прегърне момичето през раменете. Да се каже, че бяха съвсем неподходяща двойка, би било твърде неубедително. Приличаха на някаква извратена версия на приказката на Дисни — миниатюрната красавица и длъгнестият звяр.

Към този момент е важно да разберете, че съм израснал във военни бази и съм прекарал целия си професионален живот в армията. Човек свиква с армейската култура, където средата е преобладаващо мъжка и с определен консервативен уклон. От всичко, което рязко изпъква с различността си, ми се изправя косата. Точно това се случваше в момента, буквално. Вдигнах ръка и потупах по темето си, за да не е прекалено очевидно.

— Здравейте, всички — казах с болезнено несръчна усмивка.

Катрин рече:

— Атила, изглеждаш така, сякаш ще припаднеш всеки миг. Моля всички да го извините. Предупредих ви, че ще е голямо разочарование.