Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 13

Тъкмо да отворя уста и да го уверя, че не само ще се държим прилично, но и адски ще внимаваме, когато Катрин рязко се обърна към мен.

— Нито дума! — изсъска тя. — Поисках те за помощник, но делото по защитата водя аз. Ще изпълняваш нарежданията ми, иначе ще подам оплакване и ще загубиш адвокатските си права за непрофесионално поведение.

Усетих как лицето ми пламва от кръвта, която нахлуваше в него, и дълбоко си поех въздух няколко пъти. Погледнах към генерал Спиърс. И той гледаше към мен. Очите му не изразяваха особена симпатия. Всъщност онова, което ми казваше, беше да установя контрол върху Катрин Карлсън, при това моментално, защото, ако не успея, ще окачи топките ми за украса на коледната си елха.

3

Бях в отвратително настроение по целия път до стаята си в „Драгън Хил Лодж“. Тримата гости на хотела, с които пътувах в асансьора, дори се отдръпнаха от мен, защото гледах на кръв. Когато съм в отвратително настроение, много ми личи.

Никак не обичам да ме унижават пред хората, особено пък ако това се прави от цивилен, а още по-особено пък ако цивилният е жена, а въпросните хора — генерали с четири звезди. Но най-особено ми става, когато ме унижава Катрин Карлсън. Смятайте ме за дребнав, ако искате, но това е положението.

Много добре знаех с какво се занимаваше тя през последните осем години. Първо, въпреки католическата си история, университетът в Джорджтаун необяснимо и неимоверно се гордееше с Катрин. Буквално във всеки брой на списанията за бившите възпитаници на университета, които получавах всяко тримесечие по пощата, имаше ласкателни статии за нея. Второ, името й често се споменаваше в „Тайм“ и „Нюзуик“, да не говорим за всички останали известни списания и вестници, за които се сещате. Това се случваше почти при всеки голям съдебен процес, в който бяха замесени хомосексуални войници или пък войници, обвинявани в хомосексуализъм.

Разбирате ли, Катрин Карлсън беше юридическата хрътка на американската гей култура, която насъскваха срещу въоръжените сили. Едно списание с дясна ориентация, вбесено от бруталната й тактика и непоколебимото й упорство, й беше лепнало гадничкия етикет „Апостол на гейовете“. По-приятелски настроената преса я наричаше „Уилям Кънстлър в рокля“, сравнявайки я с адвоката радикал. Беше участвала в десетки процеси и с характерните си похвати навсякъде оставяше следи. Тероризираше съдиите и юридическите си противници. Унизяваше военната професия. Изгаряше съдилищата до основи. Не печелеше много дела, защото законите бяха написани срещу нея, но беше като един правен Сизиф, който яростно бута грамадния камък нагоре по хълма, отново и отново. Тя всъщност не се стремеше да спечели. По-скоро искаше да направи така, че всеки път, когато печелеха военните, това да бъде кървава, пирова победа. Беше блестящ теоретик и лукав тактик. В съдебната зала колеше и бесеше наред и безсъвестно използваше пресата, за да влияе на процесите, за което пък журналистическото братство просто я обожаваше.