Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 16

— Ха-ха — изсмях се, колкото да им покажа, че съм добро момче.

Забелязах, че никой друг не се засмя.

Амазонката се обади:

— Аз съм Алис. Но повече ми харесва да ме наричат Али.

— Радвам се, че се запознахме, Али — измърморих несвързано, тъй като заявлението ми не бе съвсем достоверно. Изобщо не се радвах да се запозная с нея.

— Аз съм Кийт — каза мъжът, като се отблъсна от леглото с лявата си ръка с твърде отпусната китка. — Кийт Мерит, ако желаете да научите цялото ми име.

Ръкостискането му бе толкова бързо и леко, че човек можеше да се усъмни дали изобщо се е състояло.

Другата жена продължи да се мръщи на леглото и се оплака:

— Аз съм Мария, ако някой се интересува.

— Здрасти — рекох и се усмихнах.

Тя не отвърна на усмивката ми.

— Добре, вече се запознахте — кимна Катрин. — Сядай и да започваме.

Огледах се и за миг се зачудих къде би трябвало да седна. Амазонката Али си седеше на леглото до свадливата Мария. Кийт потупа мястото до себе си на леглото, върху което се бе изтегнал.

Завъртях очи и ясно доловимо простенах, после отидох и седнах на пода в ъгъла, колкото е възможно по-далеч от всички останали в стаята. Те се изкикотиха, сякаш неудобството ми беше най-смешното нещо на този свят.

Катрин ни огледа делово.

— Определена е датата за начало на процеса — обяви тя. — Ще започне след две седмици. Ще докарат съдия от Вашингтон. Атила, чувал ли си някога за полковник Каръдърс?

— Бари Каръдърс? — попитах и тя кимна.

Военните съдии всъщност са сравнително малко на брой, а адвокатите от своя страна притежават неизлечима склонност към клюкарстване. Ако пък има нещо, което да обичат повече от всичко друго, то е да обменят клюки за съдии.

— Чувал съм го — признах. — Никога не съм участвал в процес, който е председателствал, но знам каква му е репутацията.

— И каква му е репутацията? — попита тя.

— Любимецът на всички прокурори. Приема всички доказателства, не допуска никакво театралничене, а ако споделяш с пресата, направо ще те убие на място.

— Аха — рече тя, очевидно недотам впечатлена.

А трябваше да е впечатлена като за световно. Бари Каръдърс обичаше да танцува с адвокатите от защитата, само че това бе твърде грозен танц, защото винаги водеше той, настъпваше партньора си по пръстите и го въртеше толкова силно, че често го хвърляше по задник. Някои адвокати побягваха от ужас в момента, в който бъдеше определен за съдия по техния процес. Имаше сума истории за него. Веднъж отложил някакво дело с два месеца, защото адвокатът се осмелил да му възрази. Това така го вбесило, че буквално тикнал адвоката в пандиза. Не можех да не отбележа, че войската бе привикала от строя възможно най-ненавистния за защитата съдия.

Вдигнах ръка като ученик.

— Може ли да задам един въпрос?

— Какъв? — излая Катрин.

— Извинявам се. Не бих искал да навлизам в подробности на толкова ранен етап, но кой е нашият клиент?

Четиримата в стаята се спогледаха, сякаш бях задал най-глупавия въпрос на света. Аз не смятах така.

Катрин отвърна:

— Капитан Томас Уайтхол.

Тя понечи да продължи, но аз отново вдигнах ръка.