Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 12

Този камуфлаж прикриваше вероятно най-безскрупулния и отмъстителен адвокат, който съм виждал.

Генералът примигна няколко пъти, преглътна мъчително и заяви:

— Онова, за което ви предупреждавам, мис Карлсън, е да бъдете адски внимателни. Ситуацията е взривоопасна. Няма да допусна никой да си играе с кибрита.

Тя погледа тавана в продължение на няколко секунди, сякаш броеше звездите, само дето единствените звезди в кабинета бяха четирите върху пагоните на господина срещу нас — факт, който тя откровено пренебрегваше.

Аз обаче — не. Съвсем не.

— Да не би да намеквате, че не мога да представям клиента си в пълната степен на своите юридически възможности? — попита тя.

— Не съм казвал нищо подобно — възрази той, но не звучеше никак убеден в думите си.

— Тогава какво точно искате да кажете, Мартин?

— Казвам, че не искам това дело да се гледа под прицела на медиите. Престъплението включва хомосексуализъм, а всички знаем какво означава това. Но трябва да разберете, че то влече след себе си и сериозни дипломатически усложнения. Ако кажете нещо погрешно, ще възпламените демонстрациите. Ще пострадат хора. Не правете цирк от това дело.

Катрин се подпря на писалището на генерала и се наведе напред, докато лицето й не се озова на няколко сантиметра от неговото, после заговори с леденостуден глас:

— Искам да бъда пределно ясна. Клиентът ми е обвинен в убийство, некрофилия, изнасилване и многобройни по-дребни престъпления. Застрашава го смъртно наказание. Ще направя всичко, което е по силите ми като адвокат, за да го защитя. Ще наблюдавам с четири очи както вас, така и всеки друг новоизпечен диктатор в униформа. Ако направите нещо, само едно нещо, което да ме възпрепятства да защитавам клиента си, ще прекратя това дело по-бързо, отколкото можете да си представите. А след това на вас ще ви се наложи да обяснявате на корейците защо моят клиент е бил освободен, а вие сте се прецакали.

Тя изправи рамене, за да демонстрира целия си ръст от метър и шейсет, и свирепо изгледа генерала.

— Разбрахте ли това, което току-що казах, Мартин?

Горкият генерал Спиърс едва сега започваше да усеща какво е трябвало да търпя през трите години на следването си в Джорджтаун. Само че това разкриваше едва половината от възможностите на Катрин Карлсън. Може би дори четвъртината. Беше наистина опасна гаднярка и вярвам, че към този момент вече сте съгласни с мен.

Лицето на генерала почервеня и той стисна юмруци, защото определено не бе свикнал да разговарят с него по този начин. Освен това искрено се тревожеше за сигурността на трийсетте хиляди американци, за които отговаряше, както и за военния ни съюз с Корея, който като нищо можеше да се разпадне след подобно дело. Съчувствах му с всички сили.