Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 42

Халоуей и Такара се спогледаха.

— Това е разумна идея — заяви Халоуей. — За съжаление, единственият лазер, който е в състояние да прати съобщение на подобно разстояние, в момента е монтиран на охранителния периметър в качеството на оръжие.

— Не може ли да бъде насочен нагоре? — попита Мелинда.

— Проблемът не е в насочването — обясни Такара. — А че честотата, която се използва при комуникации, е съвсем различна от тази при стрелба. Ще трябва да се пренастройва, а това отнема много време.

— По-дълго, отколкото би се задържал в системата който и да било наблюдателен кораб — додаде Халоуей. — Но не е изключено да сглобим някой преносим модулатор. Фуджи, провери дали техниците няма да измислят нещо.

— Слушам — изпъна се Такара и си отбеляза в джобния компютър.

— А междувременно какво да правим с Прр’т-зевисти? — попита Мелинда.

— Полковник! — провикна се един миротворец от другия край на пещерата. — Доклад от съгледвач три: има раздвижване на противника. Шест-седем зхиррзхианци са се отправили на север.

Мелинда погледна обезпокоено Халоуей. Защо север — какво толкова важно имаше в селото?

И изведнъж се сети — подземната станция за тектонично наблюдение, където според Халоуей бил скрит един от компонентите на КИОРО.

— Полковник…

— Сигурно са открили тектоничната станция — прекъсна я Халоуей с блеснал поглед. Мелинда кимна: само двамата знаеха какво може да се крие в станцията. По съвсем разбираеми причини не бяха споделили с никого — последното, което Халоуей искаше, бе потенциални пленници, които знаят за какво още би могла да се използва тектоничната станция.

— С какво мога да ви бъда полезна? — попита тя.

— Върнете се в лазарета и се подгответе — нареди й Халоуей. — Има голяма възможност скоро да получите още пациенти.

Вратата към подземната сграда бе добре замаскирана в напуканата скала на хълма. Клнн-даван-а успя да я отвори и в този момент получиха първото тревожно съобщение.

— Доклад от командир Трр-мезаз — предаде им един старейшина с разтревожен глас. „Настоятелен“ е засякъл боен кораб на хората-завоеватели, който се приближава насам.

— Кога се очаква да пристигне? — попита един от съпровождащите ги войници, Тбв-охнор.

Старейшината изчезна, появи се отново и докладва:

— „До два-три стоудара“.

Клнн-даван-а почувства, че опашката й се изпъва.

— Това не е никак много — каза тя, стараейки се да запази спокойствие.

— Никак — кимна Тбв-охнор и се огледа.

Клнн-даван-а също се озърна. Дори по нейните представи мястото не изглеждаше особено подходящо за приемане на бой. Клоните на няколко дървета ги скриваха отгоре, но едва ли можеха да се окажат ефективна защита срещу вражеските оръжия. Единствените зхиррзхиански оръжия, разполагащи с достатъчно мощ да спрат боен кораб, бяха част от наземната защита на селището и разстоянието до най-близкото от тях бе поне три хиляди разкрача. От своя страна, дърветата и шубраците, които ги заобикаляха и можеха да бъдат използвани като прикритие, същевременно значително ограничаваха обсега на лазерните им пушки. И което бе по-лошо, настъпващите хора-завоеватели също можеха да се възползват от тях.