Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 258

Появи се Трр’т-рокик.

— Пазете се, Лорд-стюарт-кавана — рече той. — Мрачанските кораби излитат.

— По дяволите! — изруга Бронски. — Май не остана време да подгрявам двигателя. Дръжте се.

— Почакай. — Колчин сложи ръка на рамото му. — На два часа — приближаващ се обект.

Кавана надзърна през похлупака. Наистина, в мрака горе се местеше някакъв голям тъмен обект.

Но и мрачанците вече го бяха забелязали. Няколко коли се вдигнаха едновременно иззад хълма и поеха на пресечен курс, разделяйки се на двойки. Започнаха да кръжат около него, като лешояди над плячка…

Внезапно от долния край на непознатото летящо тяло се отдели втори, по-малък обект и се понесе стремително напред. Докато извиваше към мрачанските кораби, лъчите на една от сияещите луни го озариха, отразявайки се в издължения му черно-бял корпус…

— Проклет да съм — прегракнало каза Бронски. — Това е корвин!

Реакцията на атакуващите мрачански съдове беше незабавна и трескава — те вече бяха разпознали новата опасност, срещу която се бяха изправили. Вълците бяха срещнали тигър и за тях вече бе твърде късно. Корвинът профуча право през центъра на тяхната формация, като обливаше всичко със смъртоносния огън на оръдията си. Пет от въздушните коли се превърнаха в пара, озарявайки небето в светлини, като фойерверките в Деня на основаването. Четири други оцеляха достатъчно дълго, за да се блъснат в земята и да се превърнат в огромни пламтящи огньове. Останалите се разпръснаха, отдалечавайки се на относително безопасно разстояние.

Бронски отново включи радиото.

— Корвин, тук Бронски. На пет километра южно от моята позиция, в скалите има голяма врата на хангар. Вътре държат пленен космически кораб. Освободете го.

— Корвин — прието — чу се познат глас. — Лорд Кавана при вас ли е?

— Тук съм, Арик. — Кавана се наведе към микрофона. Защо ли Арик бе с хората на Бронски? По-късно щяха да изяснят тези неща. — Побързайте с вратите на хангара. Мрачанците се готвят да срутят планината върху кораба.

Корвинът вече извиваше на юг.

— Дръжте се — подвикна им Бронски и издигна колата във въздуха. — Трр’т-рокик?

— Спряха работа — докладва старейшината. — Боя се, че ще се случи скоро.

— Да се надяваме, че капитанът ви ще е достатъчно умен да избяга, когато отворят вратите — промърмори Бронски и отново посегна към предавателя. — Времето ни е ограничено, господа.

Нямаше отговор, но миг по-късно корвинът изви към скалната стена и се понесе надолу. Дулата на оръдията му отново изригнаха в пламъци, изстреляните снаряди начертаха права линия върху хангарните врати. Изтребителят изви назад в остър завой, но в последния момент от долния му край се отделиха две ракети. Последва оглушителен трясък, придружен от ярки блясъци, и вратите рухнаха сред прах и дим.

А през димната завеса вече се подаваше муцуната на зхиррзхианския кораб, чиято новичка обвивка бе разкъсана от скални отломъци и шрапнели. Той си пробиваше път навън, стържейки стените с якия си корпус. Едва сега от борда на корвина долетя учуденият вик на Арик.