Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 260

— Да, и аз също. — Мелинда се намръщи. В далечината се виждаха премигващите светлини на колата на Халоуей. Изведнъж лицето й се озари от усмивка. Разбира се, как не се бе сетила?

— Ехей — провикна се тя. — Макс?

— Здравейте, доктор Кавана — долетя равният глас на Макс откъм металическия цилиндър, който се въргаляше недалеч от площадката за кацане. — Зхиррзхианците, които трябваше да ме отнесат в лабораторията, ме зарязаха тук и хукнаха по друга работа.

— А ти чу какво става — добави тя — и реши да ми помогнеш, нали?

— Стори ми се, че имате нужда от помощ — отвърна компютърът. — Надявам се да не съм действал неправилно.

— Напротив, Макс — усмихна се тя. — Намесата ти дойде тъкмо навреме.

30.

Говорителят Цвв-панав бе заспал с усмивка на уста, след като бе издал строга заповед да не го будят в никакъв случай, освен ако не е крайно належащо.

Бяха го събудили преди пет стоудара. Й той вече не се усмихваше.

— Как, в името на осемнайсетте свята, се е случило това? — прогърмя гласът му срещу старейшината, който витаеше над него. — Осигурих ви всичко, от което имате нужда.

— „Не беше достатъчно — дойде след малко отговорът на Мнов-корте. — Открихме нелегалния резен, но Прр’т-зевисти беше жив. И при това по някакъв начин поддържаше контакт с Върховния“.

Цвв-панав разпори въздуха с опашката си. За последното имаше вина и той. Но откъде можеше да знае?

— Няма значение — изръмжа той. — Върховният може да е спечелил битката, но войната ще бъде наша. Значи му се е приискал мир? Добре, ще му дадем мир. Мирът, който идва с окончателната победа.

Старейшината кимна и изчезна. „Да, ще получат своя мир“, мислеше си Цвв-панав, докато преглеждаше информацията за текущото местоположение на бойните кораби, които се прокрадваха към сърцето на империята на хората-завоеватели с помощта на новите му съюзници, мрачанците. Бяха на малко повече от един тентарк от Земята, все още извън обхвата на вражеските детектори. А когато ги засечаха, щяха да видят само неголям флот безобидни мрачански кораби…

Старейшината се върна.

— „Има новина и по този въпрос, говорител Цвв-панав — казваше Мнов-корте. — Докато ни отвеждаха с Мнов-дорнт, чух един от хората-завоеватели да казва на командира Трр-мезаз, че космическият кораб, който успя да избяга от Доркас, е отнесъл със себе си последния модул на оръжието КИОРО“.

— Значи все пак е било там. — Цвв-панав кимна доволно. — Ти беше прав: разузнавателната служба на мрачанците не струва. Чудесно. В такъв случай няма никакъв шанс нашият флот да се изправи срещу това оръжие.

— „Да — дойде лаконичният отговор. — Предполагам, че означава точно това“.

— Повече не можем и да желаем — посочи спокойно Цвв-панав. — Тъкмо предстоящата победа над Земята ще донесе жадуваното завръщане на власт на Дхаа’рр. С вас какво ще стане?

— „Върховният вожд праща кораб, който да ни откара на Оакканв“.

Цвв-панав поклати език.

— Не се тревожи. Много преди да стигнете зхиррзхианския космос Върховният вожд ще е престанал да съществува като политическа фигура. Дочуване. — Той се обърна към старейшината: — Затвори линията.