Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 257

— Подчинявам се. — Трр-гилаг проведе кратък разговор с брат си, който изтича при люка. Мелинда погледна към групата старейшини, които се бяха събрали около него.

— Кавана, в това няма никакъв смисъл — долетя гласът на Халоуей. — Вие нямате право да сключвате договори със зхиррзхианците.

— Ами пратете ме на военен съд тогава! — тросна се тя. — Но, по дяволите, спрете атаката!

Настъпи още една продължителна пауза. Мелинда стисна юмруци…

— Ето какво ще ви кажа — заговори най-сетне Халоуей. — Все още не съм готов да приема думите ви на доверие, но ще заповядам на войниците си да не откриват огън, освен ако първо не стрелят по тях. Ако можете да накарате новите си приятели да постъпят по същия начин, това ще е първият израз на добра воля. Става ли?

— Става, полковник. Благодаря ви. В интерес на истината — тукашният командир вече даде същата заповед на своите войници.

— Тогава сме на правилен път — рече той. — Сега сигурно ще искате от мен да се приземя и да започнем преговори?

— Бъдете така добър. И вземете аптечката — Яновиц пострада от зхиррзхиански език.

— Прието — бе отговорът на Халоуей. — Пристигаме след няколко минути.

— Е, хайде — въздъхна Бронски. — Започваме.

— Почакай малко — спря го Кавана и се огледа. — Колчин още не се е качил.

— Не се безпокой, никъде няма да вървим — увери го Бронски, посегна към пулта за управление, докосна едно копче…

И увисналият в кабината Трр’т-рокик замръзна.

— Бронски! — подскочи Кавана, досетил се какво се е случило. — Трр’т-рокик…

— Съжалявам, Трр’т-рокик — извини се Бронски, докато нагласяше честотата. — Но нямаме друг избор.

— Разбирам — чу се изкривеният от болка глас на старейшината. — Правете каквото трябва.

Бронски кимна.

— Говори Бронски — каза той в микрофона. — Код 4, тревога първа степен, повтарям, тревога първа степен. Дашка, ако ме чуваш, незабавно си докарай задника тук.

— Дашка? — повтори намръщено Кавана. — Къде… искам да кажа — как…?

— Кавана, ние не сме аматьори. Естествено, че му оставих капсула със съобщение. Трябва да го е получил на Формби.

— А ако не е?

— В такъв случай преминаваме към резервния план — отвърна спокойно Бронски. — Хайде, Дашка, да ти чуя гласчето!

Нещо отвън се размърда. Кавана подскочи, но се оказа, че е Колчин.

— Прощален подарък от мрачанците — рече той и им показа пакет сини цилиндри, от които стърчаха изскубнати жици. — Уплашили са се, че няма да ни уцелят, и са минирали колата.

Кавана погледна Трр’т-рокик и каза:

— По-добре иди да провериш какво става в хангара. Виж дали мрачанците са привършили с разполагането на експлозивите.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.

— Дашка, говори Бронски! — почна отново бригадирът. — Код четири.

И този път никакъв отговор.

— Господа, изглежда, тук ударихме на камък — заяви Бронски. — Преминаваме към резервния план: да си плюем на петите.

От задния край на колата долетя нарастващият вой на двигателя.

— А какво ще стане със „Затворена уста“? — попита Кавана.

— Съжалявам, Кавана. — Бронски поклати глава. — Не мисля, че можем да им помогнем с нещо.