Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 256

Без съмнение благодарение на металните стени на кораба.

— Трябва да вляза вътре — каза му тя. — Моля ви, трябва да спра атаката.

Зхиррзхианецът не отговори. Изведнъж някой зад нея извика.

Тя бавно се обърна. Двамата войници в подножието на платформата вече се бяха изправили и държаха пушките си насочени срещу нея. Навсякъде из полето останалите зхиррзхианци също се надигаха.

Следвайки инструкциите й, Фелиан бе разрушил предавателя.

Неколцина зхиррзхианци дотичаха и заобиколиха платформата. Оръжията на всички бяха насочени към нея.

— Трябва да се обадя на полковник Халоуей! — извика им тя. Все някой щеше да я разбере. — Да му кажа да спре атаката.

Никой от войниците не отговори. Но изведнъж, някъде отляво, долетя познат глас:

— Мелинда Кавана?

— Трр-гилаг? — възкликна тя с облекчение. — Ела бързо — трябва да им обясниш.

Трр-гилаг изтича до кръга от войници, като им говореше в движение. Зхиррзхианецът зад люка каза нещо и получи разпален отговор.

— Сега не е време да спорите — настоя Мелинда. Звукът на приближаващите се въздушни коли ставаше все по-силен. — Кажи му, че трябва да вляза вътре.

Трр-гилаг издаде съскащ звук.

— Съжалявам, Мелинда Кавана. Брат ми ти вярва, но не може да накара войниците да се отдръпнат. Мнов-корте му отне командването и…

Той млъкна, прекъснат от слаб глас на старейшина. Мелинда се обърна и забеляза бледото изображение, увиснало пред люка.

— Това е Прр’т-зевисти — рече й Трр-гилаг. — Донесъл е заповед от Върховния да бъдеш допусната вътре.

Мелинда се огледа. Повечето от войниците бяха свалили пушките си. Само първите двама не бяха помръднали. Единият каза нещо.

— Какво става, Трр-гилаг? — попита тя.

Трр-гилаг изсъска отново и ги посочи.

— Те са Дхаа’рр! Отказват да приемат, че Прр’т-зевисти предава думите на Върховния. Казват, че ще изпълняват само заповеди на…

И тогава някъде от другия край на площадката долетя нов глас.

— … на Мнов-корте — довърши Трр-гилаг изненадано. — Но сега и той им нарежда да те пуснат вътре.

Мелинда премигна учудено. Като се имаше предвид мнението на Мнов-корте по въпроса… но сега не беше време за колебания.

— Да вървим — подвикна тя на Трр-гилаг и изтича нагоре по платформата. — Брат ти също ще ни е нужен.

Контролното табло на въздушната кола бе по-различно от онези, които бе използвала, но Мелинда се ориентира бързо и включи лазерния комуникатор.

— Започваме — прошепна тя; молеше се зхиррзхианските техници, които без съмнение бяха изследвали колата, да не са повредили нещо. — Полковник Халоуей, говори Мелинда Кавана — каза тя в микрофона. — Трябва да спрете атаката. Повтарям: спрете атаката! Полковник Халоуей…

— Тук Халоуей — прокънтя гласът на полковника от високоговорителя. — Причини?

— Зхиррзхианските водачи знаят, че войната е една голяма грешка — отвърна тя. — Уговорили сме прекратяването на огъня, но това сражение може да развали всичко. Моля ви, преустановете атаката.

Настъпи продължителна тишина.

— Трр-гилаг, кажи на брат си да нареди на войниците да не стрелят по приближаващите се въздушни коли — обърна се тя към придружаващия я зхиррзхианец. — Освен ако не открият огън по тях.