Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 25
Тимъти Зан
Следващият тентарк копаха дупки и когато приключиха, Трр-пификс-а се чувстваше така, сякаш нищо от случилото се през изминалите две пълни завъртания не бе действителност.
— Радвам се, че се отби, Трр-тулкож — каза тя, докато си миеше ръцете в кухнята. — Наистина имах нужда от компания.
— Това не ме изненадва — отвърна Трр-тулкож. — Но какво се случи в Града на единството? Разкажи ми — стига да не ти е неприятно да говориш за това.
— Вече го преживях, тъй че… каквото и да кажа, по-лошо няма да стане. Цели две пълни завъртания ме държаха в килия. После ме изкараха да говоря с някаква много важна клечка, която ми съобщи, че мога да се прибирам вкъщи.
— Съжалявам, Трр-пификс-а. Чувствам се отговорен за случилото се.
— Не е така, Трр-тулкож. Аз съм тази, която те въвлече в беда, а не ти мен. Аз и моето глупаво… — Тя млъкна и му обърна гръб.
— Твоето нежелание да се въздигнеш в старейшинство? — подсказан меко той. — Това не е глупаво, Трр-пификс-а. Не зная дали е правилно, но в никакъв случай не е глупаво.
— Аз пък зная, че заради мен ти загази здравата — рече Трр-пификс-а. — И двамата загазихме. Тъй че, според мен, направо си беше глупаво.
— Не бива да поемаш цялата вина върху себе си — настояваше Трр-тулкож. — И други зхиррзхианци са въвлечени в това.
— Но всички вярват, че аз съм ги наела, за да откраднат моя фссс-орган — каза огорчено Трр-пификс-а.
— Е, аз съм от тези, които не вярват в това — увери я Трр-тулкож. — Ти ли даде техните имена на Върховния вожд?
— Разбира се, че ги дадох аз: Корте и Дорнт, които твърдяха, че са от някаква организация Свобода на решението за всички.
— И?
— Заявиха ми, че такава група не съществува. — Трр-пификс-а се извърна към него. — Толкова съм объркана, Трр-тулкож. Може би Корте и Дорнт също не съществуват. Може би полудявам.
— Не, в никакъв случай. По-скоро си изморена. Трябва да си починеш.
— Прав си. — Тя се засмя. — Нямаше да се сетя, ако не ми беше казал. Но толкова приятно си побъбрихме отвън, че не забелязах колко съм изтощена. Наистина е време да си почина.
— А аз ще продължа в градината — каза Трр-тулкож и взе лопатата от ръцете й.
— Недей. Вече се измихме. Ще довърша утре.
— Не. Аз оцапах всичко, аз ще го оправя. Ти иди си легни. Или направи бульон.
— Ти си невъзможен — засмя се Трр-пификс-а. Но й беше приятно, че не се налага да се връща в градината. Беше забелязала, че някои от старейшините витаят над нея. — Добре, върви. До пет стоудара бульонът ще е готов.
Трр-тулкож излезе, а Трр-пификс-а извади купата за бульон и я сложи на огъня, като се мръщеше от болките в ставите. Сети се, че не е попитала Трр-тулкож какъв бульон предпочита, и тръгна към вратата.
Трр-тулкож бе коленичил на земята до първата дупка, която бе изкопал, и тъкмо вадеше от нея малка керамична кутийка.
Трр-пификс-а притвори вратата и продължи да го наблюдава през тясната цепнатина. Трр-тулкож избърса кутията и я прибра в една торбичка.
Трр-пификс-а затвори вратата и се върна при купата, над която вече се вдигаше пара. Малка кутийка — никога досега не я бе виждала, — заровена в нейната градина. Какво беше това? Още повече — защо от нея се интересуваше Трр-тулкож?