Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 24

И всичко само защото им се бе доверила. Колко пъти, запита се тя, бе предупреждавала синовете си да не се доверяват на непознати?

Градинарските й инструменти все още бяха в кухнята, както ги бе оставила преди две пълни завъртания. Тя прокара ръка по тях, усети твърдостта на керамичните остриета и меката податливост на дървените дръжки. Опита се да съхрани в паметта си усещането за този допир.

Защото когато нейното материално тяло най-сетне стигнеше края на силите си и дойдеше време да бъде въздигната в старейшина, тези спомени щяха да са всичко, което щеше да й остане. Нямаше да има повече докосвания, нито ухания, нито вкусове — само зрителни възприятия, звуци и мисли. Щеше да бъде пленена в едно смътно полусъществуване и всички неща на този свят, които обичаше, щяха да останат недостижими.

Не искаше да живее така. Не можеше да понесе мисълта да живее по този начин. Но и беше болезнено ясно, че няма да й дадат право на избор. Всички зхиррзхианци се превръщаха в старейшини, това бе откакто свят светува и щеше да продължи така.

Тя замръзна, стиснала дръжката на лопатата. Ето го пак — звука на керамично острие, което се забива в земята. Идваше иззад стената отдясно.

Някой копаеше зад къщата й.

Сред обърканите й мисли блесна гневна искра. Ако някой непознат злосторник бе решил, че може просто ей така да влезе в градината й и да се разпорежда, щеше да му даде да разбере. Вдигна лопатата като оръжие, мина през кухнята и отвори задната врата.

Там наистина имаше зхиррзхианец — копаеше точно в лехата с нейните любими курандий. Но не беше непознат. А и едва ли можеше да го сметне за злосторник.

— О, здравей, Трр-пификс-а — каза Трр-тулкож. — Прощавай, не знаех, че си се върнала.

— И аз не очаквах… да се върна — призна Трр-пификс-а. Гневът й бързо се топеше. Трр-тулкож беше неин братовчед и близък приятел на най-малкия й син Трр-гилаг. Преди много цикли пътищата им се бяха разделили: Трр-гилаг стана изследовател на другопланетни култури, а Трр-тулкож предпочете да си остане у дома и се издигна до поста главен хранител на родовия храм близо до Скалистата долина.

Макар че може би вече не беше главен хранител, споходи я неочакваната мисъл. Сигурно и той бе изправен пред обвинения, задето бе допуснал кражбата на фссс-органа от храма.

Не само че бе съсипала своя живот и репутация, но бе повлякла в дупката и този невинен младеж. Още една горчива следа в наранената й съвест.

— Какво правиш тук?

— Реших да намина и да видя дали цветята ти не се нуждаят от грижи — рече той и сведе очи към дупката. — Не знаех колко дълго ще отсъстваш, а ми казаха, че е хубаво корените от време на време да се поливат.

— Много мило от твоя страна — отвърна Трр-пификс-а. — Не зная кой ти е дал този съвет, но той нищо не разбира от градинарство. А и тази дупка е твърде голяма.

— Тъй ли? — Трр-тулкож изглеждаше изненадан. — Съжалявам… исках само да ти услужа. По-добре тогава да я запълня.

— Запълни я някъде до средата — посъветва го Трр-пификс-а и закрачи по пътечката между храстите. — Ела сега тук. Махни тези два стръка и ще ти покажа как се прави.