Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 27

— Може и така да е. И все пак е странно, знаеш ли. Едва ли е имало и десетина момента в съвместния ни живот, когато да я е било страх от нещо. Започвам да си мисля, че този страх може да се превърне в основната движеща сила в нейния настоящ живот.

— Тогава иди при нея — посъветва го Трр-тулкож. — Иди, все още сме в обсега. Можеш да запълниш пропастта, която ви разделя, и двамата да се съберете отново — като съпруг и съпруга.

В продължение на няколко удара Трр’т-рокик почти бе готов да се поддаде на изкушението. Да погледне отново в лицето на Трр-пификс-а и да почувства погледа й върху своето. Не да я наблюдава тайно от разстояние, докато тя следва рутината на ежедневието, без той да е при нея.

Не, Трр-пификс-а не искаше само да разговаря с него. Тя искаше той да я докосва, да я прегръща, да я държи в обятията си. Искаше неща, които никога вече не би могъл да й даде.

А щом не можеше да получи това, тя не би пожелала друго. Беше дала съвсем ясно да се разбере.

— Не можем да си позволим да рискуваме — промърмори той, докато продължаваха да се отдалечават. — Трр-пификс-а знае, че е далеч извън обсега на моята основна точка. Ако отида при нея, ще трябва дай разкажа за това — той посочи с език кутийката — и да призная, че съм я наблюдавал.

— Но тя ще те разбере.

— Най-вероятно няма — възрази Трр’т-рокик. — По-скоро появата ми ще има драматичен обрат и тогава едва ли ще можем да разчитаме, че нашата малка тайна ще си остане тайна. Нали видя всички тези старейшини, дето се навъртаха около къщата — една погрешна дума, уловена от някоя ушна цепка, и върху нас, като дъжд от камъни, ще валят кланови и родови водачи. И тогава вече ще видиш какво значи беда.

— Опасявам се, че си прав. — Трр-тулкож нервно премести език.

— Разбира се, че съм прав — отвърна Трр’т-рокик. — Тогава теб ще те затворят някъде, а мен ще ме приберат отново в родовия храм и няма да успеем да открием измамниците, които й сториха всичко това.

Трр-тулкож се огледа.

— Поне разполагаме с имена, с които да започнем.

— Ако въобще ни свършат някаква работа. От канцеларията на Върховния така и не успяха да ги проследят.

— Да не мислиш, че наистина са искали да ги открият? — възрази Трр-тулкож. — Спомни си — войниците на Върховния чакаха, готови да се нахвърлят върху Трр-пификс-а веднага щом сложи ръка на фссс-органа.

— Вярно — щракна с език Трр’т-рокик. — Жалко, че не можах да подслушам разговора между Трр-гилаг и Върховния в задната част на къщата.

— Според мен той няма нищо общо със случая — подметна Трр-тулкож. — Спомни си все пак, че сме във война.

Внезапно пред тях изникна един старейшина — жена.

— Ти ли си хранител Трр-тулкож, Кее’рр? — попита тя.

— Да.

— Нося ти съобщение от Службата за регистриране на превозни средства. Колата, от която се интересуваш, има идентификационен номер ЦВВ-556499 и в момента е, регистрирана в един дхаа’ррски офис в Седалището на Върховния.

— Разбрано — отвърна Трр-тулкож. — Благодаря ти.