Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 23

— Така е — склони Осемнадесети. — Поне ще запуши устата на някои от най-отявлените противници на нашата стратегия. Всички ще разберат необходимостта да разпръснем корабите си на такава огромна площ и да изтъним отбранителната си линия.

— Само дето това разбиране ще отпадне, когато воините ни масово започнат да се въздигат до старейшини — промърмори навъсено Върховният. — Не зная, Осемнадесети. Колкото повече се изкачваме по този път, толкова повече ми се струва, че единственото ни спасение е съюзът с мрачанците. Но точно сега не сме в никак изгодна позиция да се пазарим.

— Да, ако мрачанците знаеха цялата истина — посочи спокойно Осемнадесети. — Но те не я знаят.

Върховният погледна към бюрото и дивана, на който преди малко повече от едно завъртане бе седял говорителят Цвв-панав. Говорителят Цвв-панав, който имаше големи амбиции за клана на Дхаа’рр…

— Кой знае — подхвърли той на Осемнадесети. — Кой знае?

Докато Трр-пификс-а се приближаваше към дома си, над нея се носеха няколко старейшини. Просто се рееха в небето, без на пръв поглед да правят нищо.

И я наблюдаваха.

Тя избягваше погледите им. Щеше й се да ги няма, боеше се, че ще се опитат да я заговорят. Не знаеше какво им е известно за случилото се, но последното, което искаше, бе непознати да я разпитват за най-срамния миг в живота й. Особено непознати старейшини.

Те я гледаха, докато отключваше вратата. За нейно облекчение никой не направи опит да я заговори. Когато тя влезе и затвори вратата, почувства, че погледите им изчезват.

Не че вратата беше някаква преграда за тях. Можеше само да се надява, че възпитанието им ще надделее над любопитството.

Няколко стоудара се мота из къщата, но мислите й бяха много далеч. Всичко си беше така, както го бе оставила. И въпреки това й изглеждаше невъзвратимо променено. Преди войниците да я изведат през същата тази врата, къщата бе за нея като небесата. Безопасна и сигурна, уютна и анонимна.

Но вече не. Трр-пификс-а, Кее’рр, сега беше престъпник и името й фигурираше във всички файлове с досиета на Оакканв. Нямаше никакво значение, че обвиненията срещу нея бяха оттеглени по причина, за която сега не й се мислеше. Този факт обаче клюкарите щяха да го подминат с пренебрежение. Това, за което щяха да си говорят шепнешком зад гърба й, бе, че е била заловена с откраднат фссс-орган в собствената си къща.

Донесен й от двама млади зхиррзхианци, представили се само с имената Корте и Дорнт. Млади зхиррзхианци, които бяха споделили страховете й за въздигането. И й бяха предложили помощта на старейшината, който сега сигурно се навърташе около къщата й. Който бе симпатизирал на желанието й да отхвърли старейшинството и й бе обещал да измоли решението за него да не бъде взето от родовите и кланови лидери, а от нея самата.

Е, да, наистина й дадоха право да решава. Миг преди войниците да нахлуят в къщата й и да я заловят.