Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 247

— И какво ще правим сега? — попита Мелинда.

Фелиан огледа стаята и каза:

— Първо ще се успокоим. Не бива по никакъв начин да ги провокираме.

— С това мога да се справя. Нататък?

— Нямам ни най-малка представа.

— Всички щурмови единици са вдигнати във въздуха и се подреждат във формация — докладва стегнато Такара. — В момента се вдигат транспортните съдове. Време на пристигане в указаното място — след шестнайсет минути.

— Прието — кимна Халоуей, загледан през прозореца към носещите се под тях хълмове. — Ванбруг и Ходжсън излетяха ли вече?

— Техният корвин е на старта в момента — рече Такара, притиснал слушалките към ушите си. — Набира височина… Засега от базата не съобщават за вражеско раздвижване.

Халоуей се намръщи. Поемаха огромен риск, като изпращаха един от незаменимите корвини в зоната на зхиррзхианската блокада. Но нямаха друг изход.

— Да са чували нови експлозии във вражеския лагер?

— Само онези четири — отвърна Такара. — Разузнавачите смятат, че са открили сградата, откъдето са проехтели.

— Дали това не означава, че Яновиц и Кавана са се разделили? — промърмори Халоуей.

— Възможно е.

Халоуей се загледа във въздушната снимка на района и маркираната с кръстче сграда.

— Пратете я на останалите участници в атаката — нареди той. — И им припомнете, че целта е да обезвредим противовъздушните им оръжия, а не да предизвикваме тежки загуби.

— Вече са информирани — увери го Такара. — Кас, сигурен ли си, че искаш да го направиш?

Халоуей погледна към хоризонта. Не, не беше сигурен. Бе убеден само отчасти, че противникът им е жесток и безкомпромисен. Ала въпреки това поне до момента войната изглеждаше чиста и цивилизована.

Но от него не се изискваше да поддържа цивилизована война, а да опази хората си живи. Точно в момента това означаваше да открие някакъв начин, за да ги евакуира от планетата преди халуцинната епидемия да ги обрече на гладна смърт. Дори и ако за целта се налагаше да изравни със земята вражеския лагер.

— Правим каквото е нужно, майоре — рече той.

Такара кимна.

— Разбрано, сър.

29.

— Каква атака? — попита Кавана разтревожено. — От кого?

— Не зная нищо повече — прошепна Трр’т-рокик и в гласа му се долови вълнение. — Прр’т-зевисти каза, че към зхиррзхианския лагер се приближават въздушни кораби на хората-завоеватели. Ще ида да видя какво става.

— Почакай малко — спря го Кавана. — А какво става с Фелиан и Мелинда? Нали каза, че там нещата се объркали…

— Не си прави труда — предупреди го Бронски. — Той изчезна. Покрий камерата от твоята страна. Колчин, ще ми трябват две ласа и прашка.

— Разбрано — отвърна Колчин и измъкна отново телта, която бе използвал, за да отключи вратата. Дръпна матрака на пода и насочи вниманието си към сглобките на койката.

— Какво става? — попита Кавана, докато си сваляше ризата и затискаше с нея ъгъла с камерата.

— Махаме се оттук — отвърна Бронски.

— Ами мрачанците? — учуди се Кавана.

— Точно заради тях си тръгваме — рече Бронски, смъкна своя матрак на пода, коленичи до него и разкъса плата. — Помниш ли, когато по-рано Трр’т-рокик цитира Върховния им вожд, който се радваше, задето не се съгласили да нападнат Земята?