Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 231

Фелиан отвори очи, надигна глава и погледна двамата зхиррзхианци. Този отляво беше…

Не, това бе невъзможно.

— Трр-гилаг?

Зхиррзхианецът примлясна с език.

— Колко е приятно, че ме помниш.

— Не си лесен за забравяне — промърмори Фелиан и премести поглед към Мелинда. Страхотно. Не само че бе позволил да попадне в ръцете на врага, а на всичко отгоре тук бе и сестра му, на която се бе надявал всъщност да помогне. При това със зхиррзхианеца, който го бе разпитвал предишния път. Беше съвсем както навремето, когато се бе опитал да избяга от летния лагер и го хванаха да прескача оградата.

— Кой е приятелят ти? — попита той.

— Това е Клнн-даван-а — посочи с език Трр-гилаг зхиррзхианеца до себе си. — Двамата с нея някога бяхме обвързани. Но после кланът Дхаа’рр разтрогна връзката ни.

— Съжалявам — каза Фелиан, тъй като не знаеше какво друго да каже. — Всъщност, да не би да е заради моето бягство?

— За това, но и поради други причини.

Фелиан сбърчи вежди.

— Е, ето че пак ме хвана. Това би трябвало да възстанови доброто ти име в очите им.

— А междувременно ни чака работа — намеси се Мелинда и се приближи до масата в ъгъла. Отгоре имаше някакъв електронен прибор, чийто дисплей бе обърнат към стената. — Трр-гилаг и Клнн-даван-а са тук, за да те изследват. Чуждоземната психология сигурно е интересна наука. Напомня ми за времето, когато практикувах медицина върху моята любима кукла Кери. Ти помниш ли я?

— Ами… да — отвърна предпазливо Фелиан и усети, че настръхва. Единственото, което си спомняше за тази кукла, бе, когато Мелинда толкова много ги бе ядосала със сляпото си увлечение по нея, че двамата с Арик я бяха скрили зад рециклатора в кухнята. За съжаление дойде майка им и забавлението приключи…

Зад рециклатора?!

Погледна крадешком двамата зхиррзхианци, споходен от внезапна мисъл. Нещо беше скрито в кутията на този прибор. Дали той не трябваше да отвлече вниманието на двамата чуждоземци, докато Мелинда го извади?

— Не се чувствам добре — обяви той и направи болезнена гримаса.

— Къде точно не се чувстваш добре? — попита Трр-гилаг и пристъпи към него.

— Сигурна съм, че скоро ще се оправиш — рече Мелинда, застана зад зхиррзхианеца и положи ръка на левия му крак. Имаше нещо странно в докосването й. Фелиан погледна надолу, но не видя нищо друго освен разкъсания пилотски комбинезон и покрития с пяна крак. Беше имобилизиран също толкова сигурно, колкото го правеше и костюмът, който бяха сложили на Мелинда. Каквото и да бе намислила, надяваше се, че не очаква от него някакви акробатични номера.

— Мислиш ли? — попита я той отпаднало.

— Сигурна съм — рече тя и лекичко завъртя глава. — Тук всички си играем на Летящите мускетари.

Фелиан свъси вежди, по-объркан от всякога. „Летящите мускетари“ беше таен клуб, сформиран от тях тримата — Мелинда, Фелиан и Лиза Если от съседния двор — когато Фелиан бе на седем, и породен от възхищението им пред току-що прочетената книга „Тримата мускетари“. Един за всички, всички за един, а двама от четиримата присъстващи бяха зхиррзхианци и врагове. Какво, по дяволите, ставаше тук?