Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 229

— Чудесно. — Отново настъпи кратко мълчание. — Благодаря ти, че ми го каза. Разбирам напълно вашите водачи, които държат всичко това да бъде запазено в тайна. Има много хора, които биха приели с ужас вестта за вашата способност да съществувате след смъртта си, дори като старейшини. Мога ли да те попитам нещо друго?

— Разбира се — рече Трр’т-рокик.

— Разкажи ми за твоя свят. Не нещо, което вашите водачи не биха искали да зная — просто какво представлява. За неговите растения, животни, за климата и природата. Кажи ми какво обичаше да правиш, когато беше жив.

Когато беше жив. Ехото от тези думи пробуди някаква неясна печал в душата на Трр’т-рокик. Защото той беше жив… и същевременно не беше.

Човекът-завоевател беше прав. Права беше и Трр-пификс-а. Възможно ли беше обаче всички останали зхиррзхианци да са грешали през изминалите цикли?

— Моят свят е много красив — поде той, произнасяйки не без затруднение чуждоземните думи. — Мястото, където съм израсъл, представлява широка долина…

— Готови! — предупреди ги Дашка и гласът му неприятно подразни слуха на Арик. — Съвсем близо сме вече.

— Прието — отвърна Куин от пилотското кресло пред Арик. — Имаме готовност.

Арик си пое дъх, задържа го за няколко секунди, после бавно го изпусна. Започваше се. Ако изчисленията на Чо Минг бяха верни, щяха да излязат от хиперпространството точно на мястото, където бяха изчезнали трите бойни кораба.

За съжаление това бе всичко, с което разполагаха — приблизителни данни. Можеше да се озоват и на стотици километри по-нататък, или пък право върху тях.

— И така… — продължи Дашка. — Излизаме… сега!

Мониторите премигнаха и вратата на товарния хангар, в който беше корвинът, се отмести, разкривайки блещукащи звезди. Без да губи и миг, Куин задейства задните двигатели и след пет секунди вече бяха отвън.

— На позиция сме — обади се той. — Обстановка?

— Още нямаме контакт — долетя гласът на Чо Минг. — Изчакайте.

Арик почувства как на гърдите и лицето му ляга някаква невидима тежест. Звездите зад прозрачния похлупак на кабината се въртяха с главозамайваща скорост. Куин бе въвел корвина в ускорителна спирала, която се извиваше около големия кораб.

— Виждаш ли нещо, Маестро? — попита Арик.

— Няколко комети — отвърна Куин. — Нищо обаче, което да прилича на зхиррзхиански кораб.

— Или на мрачански танкер — допълни Чо Минг. — Изглежда, са напуснали района.

— Интересно — промърмори Куин веднага след като изведе корвина от спиралата. — Къде може да са се дянали?

— Кацнали са някъде — предположи Дашка. — Навярно мрачанците са засекли килватерните ни следи и са ги предупредили, а после всичките дружно са изчезнали.

— Значи затова няма никакви килватерни следи — каза Арик. — Въпросът обаче е как да ги намерим отново?

— Не зная — изръмжа Дашка. — Съмнявам се, че ще се справя.

— Защо? — попита Арик. — Всичко, което ни трябва, е да останем тук, докато излязат от хиперпространството.

— Ако въобще излязат наблизо — прекъсна го Чо Минг. — Което е малко вероятно.