Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 194

— Надявам се, че чаят ви допада — каза любезно Паалликко, след като мрачанецът, поднесъл напитката, се отдалечи заднешком, свел почтително глава.

— Чаят е чудесен — каза Вандайвър и сръбна. — Някакви сведения за Бронски и Кавана?

— Все още не, за жалост. — В гласа на Паалликко се долови искрено съжаление. Той погледна за миг към монитора на масата и поклати глава. — Продължават да претърсват хотелските регистри. Моля да бъда извинен за закъснението.

— Няма нищо. — Вандайвър махна успокоително с ръка. Защо да не си позволи малко великодушие, след като го заобикаляха с подобно внимание? — Всъщност аз съм този, който трябва да ви се извини. Един от агентите ми трябваше да следи Кавана, но го е изпуснал по най-идиотски начин. Ценя високо усилията, които полагате, за да ми помогнете за нещо, което едва ли е ваша грижа.

— Напротив, парлимин Вандайвър — възрази кротко Паалликко. — Всичко, което безпокои човек с вашето положение и ранг, е грижа и на мрачанците. Кажете ми, имате ли някаква представа в какво може да се е забъркал лорд Кавана?

— Доколкото знам, всичко, в което се забърква Кавана, заслужава да бъде държано под наблюдение — отвърна Вандайвър и отново надигна чашата. — Нямате представа какъв човек е.

— Мисля, че имам известна представа — рече Паалликко. — Макар че едва ли е толкова добра, колкото вашата. Имах възможността да кръстосам пътя си с неговия при последното му посещение на Мра-плиг.

— Така ли? — Вандайвър повдигна вежди. — И на вас ли е създавал неприятности?

— В известен смисъл — отвърна с почти мъркащ глас мрачанецът. — Но не чак такива, каквито се надяваше.

— Такъв си е Кавана — изсумтя Вандайвър. — Мра-миг не беше ли мястото, където са се сблъскали с Бронски?

— Да, точно така — промърмори Паалликко. — Безкрайно сме ви благодарни, парлимин Вандайвър, задето насочихте вниманието ни към офицер за свръзка Питър Бронски. — Той отново погледна монитора. — Ах! Приключили са с проверката на хотелите. Никаква информация за офицер Бронски, нито за лорд Кавана. Започват да претърсват наетите машини.

Вандайвър кимна и крадешком си погледна часовника. Паалликко забеляза погледа му.

— Съжалявам, че ни отнема толкова време, парлимин — извини се той. — Но ако желаете, може да се върнете в хотела си, а аз ще се погрижа да ви информирам по телефона за развоя на събитията.

— Благодаря — рече Вандайвър и наклони леко глава. — За нещастие няма да имам възможността още дълго да се наслаждавам на вашето гостоприемство. Служебни задължения на Земята изискват да се върна там веднага щом спипаме Кавана. Ако нямате нищо против, ще почакам тук, докато го откриете, а после ще дойда с вас да си го прибера.

— Вашето присъствие за мен е чест — рече Паалликко. — Сигурен съм, че няма да се забавим дълго.

— Транспортьорът спря — докладва Колчин, опрял лакти в отворения прозорец на колата и присвил очи в окулярите на бинокъла. — Спуска предната и товарната рампи.

— Налага ли се да се приближим? — попита Кавана.

— И сега сме прекалено близо — намеси се Бронски. Ако някой ни следи, сигурно се пита какво правим тук.