Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 160

— Разбрах ви, сър — рече Куин.

— Добре. — Монтгомъри направи пауза. — Няколко години сте били в тясно сътрудничество с лорд Стюарт Кавана. Това, което искам да ви попитам, е — все още ли той е свързан с политиката на Севернокоординоционния съюз? И по-точно: имал ли е някакво дипломатическо назначение от страна на Севкоордския парламент или Миротворческото командване?

Това бе последният въпрос, който Куин би очаквал.

— Сър, доколкото ми е известно, в момента лорд Кавана действа само като частно лице.

— Ясно. — Монтгомъри не сваляше поглед от него. — И сте напълно сигурен, че не поддържа никакви връзки с правителството?

— Не, сър, не мога да бъда сигурен в това — отвърна Куин и почувства, че започва да се изпотява. За какво беше всичко това? — Лорд Кавана не споделя с мен всички свои дейности.

— Но въпреки това ви избра да ръководите спасителната операция на неговия син — упорстваше Монтгомъри.

— В действителност, сър, аз сам предложих услугите си. Мога ли да попитам какво общо има всичко това с мен?

— Нищо конкретно, лейтенант — отвърна Монтгомъри — Само дето ни предстои да се отклоним от предварително начертания маршрут и бихме искали да знаем какво може да ни очаква на Формби — най-вече от страна на йикроманците. Дали да ги третираме като жертви, като потенциални врагове, или като… — той се намръщи — наши съюзници.

Съюзници? Йикроманците?

— Не зная, сър — рече Куин.

— Комодор — намеси се Джърмейн, — дали да не му покажем комюникето?

— Май ще е най-добре — съгласи се неохотно Монтгомъри, пресегна се и вдигна една карта, върху която се виждаше гербът на Миротворческото командване. — Лейтенант, надявам се, давате си сметка, че става въпрос за поверителна информация?

— Да, сър.

— Чудесно. — Монтгомъри включи една от страниците на картата и му я подаде. Беше строго секретно съобщение, изпратено от Едо преди десет дни и адресирано до всички висши миротворчески офицери, чиито сили бяха разположени в периметър от трийсет светлинни години около йикроманското космическо пространство. В него се описваше новото съглашение за превъоръжаване между Миротворческото командване и Йикрома.

— Както виждате — продължи Монтгомъри, — името на лорд Кавана се споменава два пъти — в гаранцията за йикроманските намерения и в заявлението на Миротворческото командване. Въпросът е дали това са напълно оторизирани документи, или става дума за нещо друго.

— Като например част от някой частен бизнес план на лорд Кавана — добави Джърмейн. — Или за нещо, с което йикроманците са се сдобили под натиск.

Куин прегледа отново текста.

— Доколкото виждам, отдолу се мъдри и подписът на един високопоставен офицер от Военното разузнаване — посочи той.

— За съжаление споменатият офицер не е идентифициран — изръмжа Монтгомъри. — Доколкото разбрах, направено е от съображения за сигурност, но това ме поставя пред необходимостта да приема съюзничеството на йикроманците на голо доверие. Което никак не ми се нрави.

На езика на Куин бе да отвърне, че това е начинът, по който той и всички останали офицери приемат заповедите на своите началници, но той успя да издържи на изкушението.